О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 01.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 560/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на Т. С. Г. и на С. А. В. и двамата от [населено място], [община], чрез пълномощника им адв.П. К. срещу въззивното решение № 157 от 19.4.2012 г постановено по гр.дело № 807/2011 г на Плевенски окръжен съд, ГК.С въззивното решение е отменено решение № 1237/27.7.2011 г по гр.дело № 7318/2010 г на Плевенски районен съд, отхвърлен е иска за делба по отношение на В. А. В., С. А. В. и Я. И. Т. и е допусната съдебна делба на следните имоти : УПИ …, кв….. по плана на [населено място] с площ от 720 кв.м, с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и УПИ….., кв….. по плана на [населено място] с площ от 830 кв. М представляващо празно дворно място между следните съделители и делбени части : Я. П. П.-2/3 ид.части и Т. С. Г.-1/3 ид.част.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
В депозираните към двете касационни жалби изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по процесуално и материално-правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в представените решения по чл.290 от ГПК-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и по въпроси, решавани противоречиво от съдилищата-основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответницата по касация Я. П. П. е на становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.Оспорва депозираните касационни жалби по съображения, изложени в писмен отговор като подържа, че същите са неоснователни.
Ответникът В. А. В. оспорва касационните жалби като счита, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От данните по делото се установява следното :
С решение № 635 от 25.10.2010 г, постановено по гр.дело 1405/2009 г Върховният касационен съд на РБ, Първо отделение е отменил частично решение № 397 от 26.6.2009 г, постановено по гр.дело № 331/2009 г на Плевенски районен съд и е уважил предявеният от Т. С. Г. срещу Я. П. П. иск за предаване собствеността и владението на 1/3 ид.част от процесните имоти, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за предаване собствеността и владението върху останалите 2/3 ид.части.
На 4.11.2010 г Я. П. П. е предявила срещу Т. С. Г. иск за делба на имотите при квоти 2/3 ид.част за първата и 1/3 ид.части за втората.
С решение № 1237 от 27.7.2011 г, постановено по гр.дело № 7318/2010 г, Плевенски районен съд, 8 граждански състав е допуснал да се извърши съдебна делба между Я. П. П. и Т. С. Г. на процесните имоти при посочените в исковата молба делбени квоти.
С въззивноторешение е отменено решение № 1237/27.7.2011 г по гр.дело № 7318/2010 г на Плевенски районен съд, отхвърлен е иска за делба по отношение на В. А. В., С. А. В. и Я. И. Т. и е допусната съдебна делба на следните имоти : УПИ …, кв…. по плана на [населено място] с площ от 720 кв.м, с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и УПИ …., кв….. по плана на [населено място] с площ от 830 кв между следните съделители и делбени части : Я. П. П.-2/3 ид.части и Т. С. Г.-1/3 ид.част.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ответницата е придобила по давност 2/3 ид.части от процесния имот, като давностното владение е съществявано за времето от 1998 г до 2008 г.Приел е, че в този период от време Я. П. е манифестирала пред останалите съсобственици, че владее за себе си като е декларирала имотите в данъчната служба и е заплащала данъци за тях до 2008 г.Изложил е мотиви, че декларирането на имотите пред държавен орган като собствени представлява публична демонстрация на волята за своене на имота и манифестирането на това намерение пред останалите съсобственици.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат чл.280 ал.1 т.1, 2 от ГПК-противоречие с практиката на ВКС и въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Поставени са следните материално-правни и процесуално-правни въпроси : 1./Може ли да се придобие по давност имот, ако осъществяваното давностно владение не е явно и следва ли промяната в намерението на държателя да свои имота да стане достояние на собственика на вещта; 2/Достатъчно ли е да бъдат декларирани имотите като собствени пред държавен орган и да са заплащани данъци за тях за определен период от време, за да се приеме, че държателят е манифестирал пред останалите съсобственици намарението да владее за себе си.3/Как следва съдът да преценява показанията на заинтересованите от изхода на спора свидетели ; 4/Може ли пред въззивната инстанция за първи път да бъде направено възражение за придобиване на имота по давност или това право е преклудирано с отговора на исковата молба и въззивната инстанция не следва да го разглежда.
По първите два формулирани в изложението материално-правни въпроси. Дадените от въззивният съд отговори по тях са в противоречие с представените от касаторите съдебни решения, а именно : решение № 70 от 3.11.1980 г по гр.дело № 65/80 г на ОСГК, решение № 636/4.12.2003 г на ВКС по гр.дело № 144/2003 г на Първо ГО, решение № 1154/3.10.2008 г на ВКС по гр.дело № 5078/2007 г на П. ГО, решение № 1796/3.6.1996 г на ВС по гр.дело № 2657/95 г на Четвърто ГО, решение № 2831/29.10.79 г на ВС по гр.дело № 1103/79 г на Първо ГО, решение № 239 от 29.5.1996 г по гр.дело № 91/96 на Първо ГО, решение № 216 от 5.4.2002 г на ВКС по гр.дело № 657/2001 на Първо ГО, решение № 140 от 17.3.2006 г на ВКС по гр.дело № 797/2005 г на Първо ГО, решение № 635 от 25.10.2010 по гр.дело № 1495/2009 г на Първо ГО.
Формулираният в т.3 от изложението процесуално-правен въпрос не е разрешен в противоречие с представените съдебни решения.В мотивите си въззивният съд е обсъдил показанията на двете групи свидетели и е изложил мотиви защо кредитира едните от тях и не дава вяра на другите, като некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Формулираният в т.4 от изложението процесуално-правен въпрос също не е решен от съда в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 4.1.2001 г на ВКС по т.гр.дело № 1/2000 г на ОСГК.В посоченото тълкувателно решение е прието, че възражението за придобиване по давност може да бъде направено от ответника за първи път пред въззивната инстанция. Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК /отм/, а исковата молба е предявена при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г.Съгласно изричната разпоредба на чл.131 от ГПК в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които се основават.Ако с писмения отговор ответникът не е изчерпал възраженията си те се преклудират, с изключение на тези свързани с нищожност и недопустимост.Следователно възприетото от въззивният съд становище, че направеното едва с въззивната жалба възражение за придобиване по давност е съобразено със закона и задължителната съдебна практика на ВКС, а представеното тълкуватено решение не намира приложение.
Касационно обжалване на въззимвното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, по така формулираните в т.1 и т.2 материално правни-въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 157 от 19.4.2012 г, постановено по гр.дело № 807/2011 г на Плевенски окръжен съд, ГК.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Т. С. Г. и на С. А. В. да представят доказателства за внесена държавна по сметка на ВКС за разглеждане на всяка от касационните жалби в размер на по 25 лв.При неизпълнение в срок касационното производство по жалбите, по които не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладна при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :1.
2.