О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр.София, 11.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 531/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 7343/ 2010 г. С него е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 45558/ 2009 г. и по този начин са уважени предявените от Б. А. П. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД 71/ 29.07.2009 г. на главен изпълнителен директор на [фирма] и за възстановяването на Б. П. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист банкови операции”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси за приложението на чл.195 от КТ в случаите, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява детайлно индивидуализиране на нарушението на трудовата дисциплина в заповедта за налагане на наказание, за наличието на системност на нарушенията, когато отделните деяния не могат да бъдат конкретизирани и за възможността заповедта да бъде отменена като немотивирана, без наказаният да е правил оплаквания в тази насока. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Б. Д. П. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че е длъжен да следи служебно за мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195 от КТ и че при извършената на това основание проверка е установил неспазване на изискването за мотивиране. В заповедта е посочено, че при извършена през месец юли 2009 г. проверка е установено, че ищцата умишлено нанесла вреда на работодателя, присвоявайки връчени в това й качество парични средства (155 000 евро и 250 861,33 лв). Според въззивната инстанция в заповедта няма посочена дата на извършване на нарушението, няма индивидуализация на актовете, съставляващи нарушенията на трудовата дисциплина и не е обоснована тяхната системност. Не е извършено мотивиране на заповедта чрез препращане към цитиран в нея документ (доклад на управление „Вътрешен одит и контрол”), тъй като ответникът не е доказал този документ да е бил връчен на ищцата преди издаване на заповедта. Поради това уволнението е счетено за незаконно и отменено.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси за приложението на чл.195 от КТ в случаите, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява детайлно индивидуализиране на нарушението на трудовата дисциплина и за възможността служебно да се контролира спазването на изискването по чл.195 от КТ, обуславят въззивното решение. Освен това съдът приема, че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. На касатора следва да бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 7343/ 2010 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 80 лв (осемдесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: