2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 11.06.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седми юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2984 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. В. Ж. от [населено място] с вх.№2471/10.01.2013г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.11.2012г. по гр.д.№2079/2011г. и поправено с решение от 27.03.2013г.,постановено по същото дело,в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд и частично е отхвърлена претенцията му по чл.31,ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатите до делба имоти за заявения период.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поставя въпросът следва ли съдът,позовавайки се на една от изслушаните по делото експертизи,да обсъди всички заключения на вещите лица и да обоснове причината, поради която възприема едно от тях и въпросът следва ли съдът да възприеме заключението на тройната експертиза при наличие на разногласие между вещите лица. По тези въпроси касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение №58/13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г. на І ГО на ВКС; решение №291/05.07.2011г. по гр.д.№376/2010г. на І ГО на ВКС; решение №324/13.07.2011г. по гр.д.№378/2009г. на І ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. А. К.,П. К. П. и С. В. З.-П. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е прието,че през исковия период имотите са били ползвани само от ответниците по така предявения иск,до тях е била отправена покана от неползващия съсобственик за осигуряване на достъп или заплащане на обезщетение,получена на 23.09.1999г. и реално ползващите съсобственици не са предприели действия по осигуряване на достъп,с оглед на което предявените искове са приети за основателни.
Досежно размера на претенциите въззивният съд е приел,че същият следва да бъде съответен на участието на ищеца З. Ж. в съсобствеността или че следва да му бъде присъдена сума за лишаване от ползването на притежаваната от него 1/3 ид.част от допуснатите до делба имоти, определена при кредитиране заключението на изслушаната по делото тройна съдебно-техническа експертиза,който възлиза на 28025лв. С оглед участието на ползвалите имота ответници в съсобствеността, установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата е прието,че исковете следва да бъдат уважени до посочения в диспозитива на решението размер,а именно-А. А. К.,К. Н. К. и В. Н. К. ,притежаващи общо 1/3 ид.част от допуснатите до делба имоти,следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл.31,ал.2 ЗС общо сумата 14012лв. /в която част постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила/, като за горницата над 14012лв. до размера от 28025лв. искът е неоснователен /в която част решението на първоинстанционния съд е отменено и предявеният иск е отхвърлен/ ; П. К. П. и С. В. З.-П.,притежаващи общо 1/3 ид.част от допуснатите до делба имоти, следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл.31,ал.2 ЗС общо сумата 14012лв. /в която част постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила/ като за горницата над 14012лв. до размера от 28025лв. искът е неоснователен /в която част решението на първоинстанционния съд е отменено и предявеният иск е отхвърлен/.
Основният въпрос по делото,който е бил поставен пред въззивния съд е за начина на определяне на дължимото по реда на чл.31,ал.2 ЗС обезщетение с оглед дяловете на съсобствениците от допуснатите до делба имоти,тъй като първоинстанционният съд при определянето на размера на дължимото обезщетение,възприемайки заключението на тройната съдебно- техническа експертиза,е определил дължимата сума,като е осъдил всяка една от двете групи ответници да заплати на З. Ж. обезщетение за лишаване от ползване на 1/3 ид.част – възприемайки посочения в тройната съдебно-техническа експертиза на средния пазарен наем за целия исков период в размер общо на 84075лв. първоинстанционния съд е осъдил П. К. П. и С. В. З.-П. да заплатят на З. Ж. сумата 28025лв.,както и А. А. К. и К. В. К. /починала в хода на производството пред въззивната инстанция и заместена от своите правоприемници А. А. К.,К. Н. К. и В. Н. К./ да заплатят на З. Ж. сумата 28025лв. Така постановеното от първоинстанционния съд решение е било обжалвано само от ответниците по заявените по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенции. Постановеното от първоинстанционния съд решение,с което размерът на дължимото обезщетение е бил определен въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,не е било обжалвано от касатора,което сочи,че същият е приел определената по този начин средна пазарна наемна цена за имота. Касационната жалба не съдържа оплаквания по основния въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл и който касае дължимостта на обезщетението според дела на касатора от съсобствения имот. Такъв въпрос не е поставен и в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. А доколкото,както вече беше отбелязано, въпросите,касаещи съображенията на съда да кредитира определено заключение на съдебно-техническа експертиза,не са били поставяни за разглеждане пред въззивния съд и не обуславят изводите му за основателността на предявените претенции по сметки,то и основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 13.11.2012г. по гр.д.№2079/2011г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІІ-В въззивен състав и поправено с решение от 27.03.2013г.,постановено по същото дело.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,