4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2060 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Р. З. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 19.11.2012г. по гр.д.№375/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от З. Р. З. против [община] и К. Б. Г. искове за приемане за установено,че обособен обект “Бивша детска градина кв.Н.” /старо читалище/,с адрес кв.Н.,гр.Д.,който се идентифицира като масивна сграда със застроена площ от 345кв.м. /основна сграда/ и Р. 647.50кв.м. /с пристройките/,построена в прилежащ терен с площ от 1440кв.м.,за който е отреден парцел … в кв….. по плана на [населено място],представляващ имот пл.№…… в УПИ …,идентичен с имот пл.№……., кв…. в дворно място с площ от 1800кв.м.,описано в т.І на протокол от 28.12.1954г. на комисия,назначена със заповед №…../……г. на председателя на ГНСДТ-Д.,собственост на наследодателя на ищцата А. И. Ш.,е собственост на наследниците му,както и да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението на имота,както и иска за прогласяване на договор за продажба от ……г. за нищожен по смисъла на чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от З. Р. З. касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпрос по приложимостта на чл.74а ЗПИНМ и чл.39,ал.1 от същия закон относно това дали отчуждителното действие на улично-регулационния план зависи от превеждане на обезщетение за имота и дали,за да се приеме,че имотът е завзет,е необходимо заемането да е станало по законния ред за това /чл.79 ЗПИНМ/,като се позовава досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване на определение №371/11.04.2011г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№1472/2010г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба К. Б. Г. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че З. З. е наследник по закон на А. И. Ш.,починал на 17.01.1931г.,пряк наследник е на Р. А.,син на общия наследодател. В периода от 1950г. до 1956г. наследниците на А. И. са подавали заявления до Г.-Д. за определяне и заплащане на обезщетение за подлежащите на отчуждаване къща и двор на техния наследодател с оглед процедурата по отреждане на този имот за училищен двор,като комисия, назначена от председателя на Околийския народен съвет-Д. на 18.11.1950г. е взела решение,че оценява сградата и градината,които се отчуждават за училищен двор. Прието е,че оценка е извършена и с протокол от 28.12.1954г. от комисия,назначена със заповед на председателя на ГНСДТ-Д.,в който е посочено,че мястото е заето през 1938г. и в него е построено училището на [населено място]. Въз основа на този протокол съдът е приел,че имотът е бил завзет и има данни за отнемането му още през 1938г. ,т.е. към 1956г. имотът е завзет от [община] за построяване на училище,като процедурата по отчуждаване не е приключила,тъй като не е изплатено обезщетение на наследниците на А. И. . Прието е обаче,че дори и без обезщетяването имотът е запазил общинския си характер и предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността не са налице-прието е,че разпоредбата на чл.74а ЗПИНМ в редакцията от 1956г. до 1968г. която предвижда,че с обратна сила отчуждителното действие на улично-регулационния план се поставя в зависимост от превеждане на обезщетението, не намира приложение,тъй като имотът вече е бил завзет /каквото изключение тази разпоредба изрично предвижда/. Освен това след промяна на предназначението му имотът е застроен,като върху него е осъществено съответно мероприятие /първо училище,а в последствие детска градина/ и очевидно предназначението на този имот е дотолкова съществено променено,че той вече не съществува реално до размерите,в които е отчужден.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове следователно е основан не само на факта,че имотът е бил завзет още през 1938г.,но и на обстоятелството,че след завземането е застроен,като предвиденото по плана мероприятие е реализирано,което според въззивния съд е основна пречка за възстановяване на собствеността. Този извод е съобразен с указанията по приложението на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,дадени в ТР №6 от 10.05.2006г. по тълк.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС,както и на установилата се по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на І ГО на ВКС/. Поради това следва да се приеме,че поставеният въпрос по приложимостта на чл.74а ЗПИНМ и чл.39,ал.1 от същия закон не касае съществото на правния спор по начин,че да може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване-основна пречка за възстановяване на собствеността според въззивния съд е реализирането на предвиденото по плана мероприятие.
Освен това соченото от касатора определение №371/11.04.2011г., постановено от състав на ІІ ГО на ВКС по реда на чл.288 ГПК по гр.д.№1472/2010г. не представлява съдебен акт,с който подобен на настоящия правен спор да е бил разрешен по същество,т.е. изложеното в него становище не може да обоснове наличие на противоречиво разрешаване на поставения от касатора правен въпрос.
Поради това следва да се приеме,че касаторът не обосновава по предвидения в ГПК ред наличие на основание за допускане на касационно обжалване-не установява въпрос,пряко свързан с извода на съда за неоснователност на предявения иск, да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е бил решаван противоречиво от съдилищата или да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.11.2012г. по гр.д.№375/2012г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА З. Р. З. от [населено място],кв.Н.,обл.С., [улица],ЕГН [ЕГН] на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на К. Б. Г. сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: