5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 10.05.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2302 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение ,постановено на 10.07.2012г. по в.гр.д.№8456/2012г. Софийски градски съд е оставил без уважение жалба вх.№1008346/15.02.2012г. по описа на регистратурата на СРС на Цена Н. Л. в частта й срещу решение на СРС,37 състав от 25.01.2012г. по гр.д.№18352/2006г. в частта,с която е прекратено производството по предявения насрещен иск по чл.108 ЗС от Цена Н. Л. срещу А. О. Й. и М. А. Й. за сграда-жилище за гледачи с площ от 144 кв.м.,находяща се в парцел І по парцеларния план на Стопански двор-ферма в [населено място], кв.Н. Искър, при съседи:земеделска земя,парцел ІІ,гробища,земеделска, съобразно описанието й по Н..
Определението е обжалвано от Цена Н. Л. от [населено място], която поддържа,че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от нея въззивна жалба. В представеното изложение поддържа,че следва да бъде допуснато касационно обжалване,тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси,които според жалбоподателката имат значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно: нищожно ли е решение,постановено по нередовна искова молба,чиято обстоятелствена част и петитум съдържат неясно и непълно описание на недвижим имот,предмет на делото; формира ли се сила на пресъдено нещо при неясно решение и какви са нейните предели; има ли сила на пресъдено нещо решение,което е постановено по гражданско дело,по което няма надлежна страна на мястото на ищеца по време на цялото производство по делото; обвързан ли е от силата на пресъдено нещо на постановеното недопустимо решение добросъвестния правоприемник на страна,която недопустимо е конституирана като ищец по гражданско дело; допустимо ли е тълкуване на решение в чийто петитум се съдържа непълно описание на недвижим имот да се извършва чрез допълване на решението с несъдържащи се в него индивидуализиращи имота признаци; необсъждането от въззивния съд на всички основания за отмяна на решението,посочени от страната във въззивната й жалба.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна жалба Столична Община-район “Н. Искър” изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по частна жалба А. О. Й. и М. А. Й. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение подадената от Цена Н. Л. жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение в частта,с която е прекратено производството по предявения от нея по реда на чл.108 ЗС насрещен иск като недопустимо поради наличие на сила на присъдено нещо по смисъла на чл.224,ал.2 ГПК/отм./.
Прието е,че е налице хипотезата на чл.224,ал.2 ГПК/отм./-спорът между страните за принадлежността на правото на собственост върху сграда-жилище за гледачи с площ от 144 кв.м.,находяща се в парцел І от парцеларния план на стопански двор-ферма нас.Н.,кв.Н. Искър е разрешен със сила на присъдено нещо в производството по гр.д.№7408/1995г. по описа на СРС, 44 състав,образувано по предявен иск за собственост от пълномощниците на правоимащите при прекратеното ТКЗС-кв.Б. срещу А. О. Й.,М. А. Й. и Б. А. С.,който е отхвърлен като неоснователен с решение от 31.05.2000г. Прието е,че предвид разпоредбата на чл.121,ал.1 ГПК/отм./ Ц. Л. като приобретател на спорното право по сделка,осъществила се в хода на гр.д.№7408/1995г. макар да не е участвала в последното,е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение и на основание чл.224,ал.2 ГПК/отм./ няма право на иск срещу ответниците с предмет отречените със сила на пресъдено нещо права на праводателя й.
Прието е,че е налице идентитет и от гледна точка на предмета на делото,като този извод е основан на идентичното описание на имота в представеното по гр.д.№7408/1995г. по описа на СРС,44 състав удостоверение за данъчна оценка с описанието на жилищния имот по процесния насрещен иск,както и от изслушаните по делото експертизи.
По отношение на доводите,касаещи недопустимостта и нищожността на постановения по гр.д.№7408/1995г. по описа на СРС,44 състав съдебен акт е прието,че пороци,сочещи на нищожност на акта не са установени,а доводите за недопустимост е прието,че не могат да бъдат изследвани, доколкото се касае за влязъл в сила съдебен акт.
Прието е също така,че обстоятелството,че исковата молба по гр.д.№7408/1995г. по описа на СРС,44 състав не е била вписана не променя крайния извод за приложимостта на разпоредбата на чл.121,ал.1 ГПК/отм./, тъй като към датата на предявяване на иска не е имало законово изискване за вписване на искова молба по иск за собственост по чл.108 ЗС,т.е. че чл.121,ал.3 ГПК/отм./ в случая не намира приложение,а освен това при исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването на исковата молба,а от общия принцип,че никой не може да прехвърли повече права,отколкото притежава.
Поставените в изложението въпроси според настоящия състав не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване на първо място по причина,че изразеното от въззивния съд становище не противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК-сочените от жалбоподателката ППВС №7/27.12.1965г. и ТР №1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС не съдържат указания по приложението на процесуалния закон,с които въззивният съд да не се е съобразил. Всички наведени от жалпободателката доводи са обсъдени в обжалвания съдебен акт,като направените изводи съответстват на установената по делото фактическа обстановка.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно изразеното в обжалваното определение становище съответства на константната практика на ВКС-постановени по реда на чл.290 ГПК решение №533/30.06.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на І ГО на ВКС; решение №432/26.10.2010г. по гр.д.№826/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №346/30.11.2011г. по гр.д.№1556/2010г. на ІІ ГО на ВКС,в които е прието,че един съдебен акт е нищожен когато е постановен от незаконен състав,еднолично вместо от съдебен състав,с участие на лице, което не е било избрано за съдия,когато излиза извън пределите на правораздавателната власт,когато актът е устен или неподписан,когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост,когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна. И тъй като нито един от тези пороци не е налице,не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за значението на нищожния съдебен акт и дали същият се ползва със сила на пресъдено нещо. Още повече,че въззивният съд не е излагал съображения,че нищожният съдебен акт обвързва страните по делото. Следва да се отбележи също така,че и доводите на жалбоподателката за участие в производството по гр.д.№7408/1995г. на неправоспособна страна не могат да бъдат споделени,още повече,че самата жалбоподателка извежда основанието на своята претенция от договор,сключен именно с участващите в производството по гр.д.№7408/1995г. лица.
По въпроса дали неясното решение формира сила на пресъдено нещо и какви са нейните предели според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване,доколкото доводите на жалбоподателката в тази насока са свързани с нейни твърдения,че постановеното по гр.д.№7408/1995г. по описа на СРС,44 състав решение е неясно,които съдът не споделя,т.е. така поставеният въпрос е ирелевантен за настоящия правен спор. Същите съображения обосновават и извод за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса дали се ползва със сила на пресъдено нещо решение,постановено при липса на надлежна страна и дали правоприемник на такава страна е обвързан от решението-доводите на жалбоподателката за участие в производството по гр.д.№7408/1995г. на ненадлежна страна не се споделят и освен това,както вече беше отбелязано,самата жалбоподателка извежда правата си от участвали в производството по гр.д.№7408/1995г. лица.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустимо тълкуване на решение,в чийто петитум се съдържа непълно описание на недвижим имот да се извършва чрез допълване на решението с несъдържащи се в него индивидуализиращи белези на имота. На първо място следва да се отбележи,че въззивният съд не е извършвал подобно тълкуване и не е допълвал постановеното по гр.д.№7408/1995г. от СРС,44 състав съдебно решение. Изводите за идентичност на спорния предмет са основани на събрани по предвидения в ГПК ред доказателства,като страните са разполагали с процесуална възможност да ангажират допустимите доказателства в подкрепа на поддържаните от тях становища. В случая изводът на въззивния съд е основан и на изслушано по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,което е най-подходящото доказателствено средство за установяване идентичност на недвижими имоти според трайно установената и константна съдебна практика.
Поставените в частната жалба въпроси следователно не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определението,постановено на 10.07.2012г. по в.гр.д.№8456/2012г. по описа на Софийски градски съд,ІІ-“В” въззивно отделение по подадената от Цена Н. Л. частна жалба вх.№93658/20.09.2012г.
ОСЪЖДА Ц.Н. Л. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на А. О. Й. и М. А. Й. сумата 100лв. /сто лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: