3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 03.07.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3915 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №224,постановено на 23.04.2013г. по ч.гр.д.№560/2013г. Великотърновският окръжен съд е потвърдил определение №327 от 15.02.2013г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д.№2597/2012г.,с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Велико Търново.
Определението е обжалвано от Е. Т. К.,която поддържа,че същото е незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на императивни разпоредби на материалния закон и моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново,като делото бъде върнато на Горнооряховския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Поддържа,че местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото от сезирания съд и за нея съдът нито е задължен да следи служебно,нито има право служебно да събира доказателства, обосноваващи местната подсъдност по местожителството на ответника. Твърди,че по този начин се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Излага съображения,че неправилно въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд не е действал служебно,а бил сезиран с молба за отвод за местна подсъдност,подадена от ответника,след като съдът служебно е събрал доказателства вместо ответника във връзка с подсъдността.
Като основание за допускане на касационно обжалване поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона,а именно: допустимо ли е съдът служебно да събира доказателства в производството по местна подсъдност по направено възражение на ответника,след като той не е представил доказателства, обосноваващи сочената от него местна подсъдност и води ли това до превръщането на местната подсъдност от относителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото от сезирания съд в абсолютна процесуална предпоставка за това; представлява ли производството по подсъдността производство по спорен въпрос,което е отделно от производството по повдигнатия спор,посочен в исковата молба, след като правилата за него са уредени в отделен раздел ІІІ-“Производство по подсъдността” на глава ХІІ-“Подсъдност” от ГПК и за него приложими ли са основните принципи,залегнали в чл.6 ГПК /за диспозитивното начало/, чл.8,ал.2 ГПК /за съзтезателното начало/ и чл.9 ГПК /за равенството на страните/.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците К. Х. Д.,Т. Х. Д. и С. А. Д. изразяват становище,че жалбата е неоснователна, тъй като постоянният им адрес е бил посочен още в исковата молба от ищцата /сега жалбоподател/ и представената практика на съдилищата е неотносима към настоящия случай.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд е приел,че в случая обстоятелството,че първоинстанционният съд служебно е изискал справка за постоянните адреси на ответниците не нарушава процесуалните правила, тъй като съдът е действал при направено от ответната страна процесуално възражение за местна подсъдност,а не служебно,още повече,че по делото не се навеждат твърдения постоянните адреси на ответниците да са различни от посочените в исковата молба. Прието е,че разпоредбата на чл.119,ал.4 ГПК задължава страната едновременно с предявяване на възражението да представи и доказателствата си,но не установява забрана съдът служебно да изисква справка относно твърдените обстоятелства,обуславящи друга местна подсъдност.
Според дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалвания акт на въззивния съд,е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая правните изводи на съда при извършването на преценка за местно компетентния съд са основани на обстоятелството,че още в исковата молба е посочено от предявилото иска лице,че ответниците живеят в [населено място],по този въпрос по делото не е съществувал спор и възражението за местна подсъдност е било направено от ответниците своевременно. Обстоятелството,че съдът е изискал служебно справка за постоянните адреси на ответниците с цел да се увери,че същите действително живеят на посочените в исковата молба адреси,не би могло да обоснове извод за неправилност на постановеното от въззивния съд определение. От съществено значение в случая е дали към момента на постановяване на определението по подсъдността е съществувало основателно съмнение,че постоянните адреси на ответниците са различни от посочените в исковата молба,което би обосновало извод за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение. След като обаче,както вече беше отбелязано, и предявилото иска лице не оспорва,че ответниците живеят в [населено място],то начинът,по който това е удостоверено, не опорочава обжалвания съдебен акт. Още повече,че това обстоятелство може да се приеме от съда и за безспорно между страните с оглед съдържащите се в исковата молба и в отговора изявления.
По същите съображения не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за приложението на принципите на равнопоставеност,на диспозитивното начало и на състезателното начало в процеса. Подобни въпроси биха били релевантни само ако съдът се беше произнесъл по въпроса за местната подсъдност без надлежно искане от страна на ответниците. В случая обаче такова искане изрично е направено в подадения от ответниците отговор на исковата молба ,в който изрично е посочено,че ответниците не спорят,че адресите им са именно посочените в исковата молба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №224, постановено на 23.04.2013г. по в.ч.гр.д.№560/2013г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: