3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 14.06.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3171 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 07.02.2013г. по гр.д.№792/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против Ц. Г. Т. искове,с които се иска съдът да се произнесе с решение,с което да признае П. Т. В. за собственик на апартамент №1,находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по кад.карта и кад.регистри на [населено място] с оглед факта, че е заплатил цената на имота и на основание давностно владение,с искане за отмяна на н.а.№…,т.І,н.д.№…./…..г. на нотариус при Врачански районен съд като неоснователни и недоказани.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ц. Г. Т. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че е предявен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване,че П. В. е собственик на процесния апартамент на основание давностно владение и заплащане на имота при покупко-продажба. Прието е,че действително подписът за “купувач” в н.а.№71,т.І,н.д.№1202/1998г. е на П. В.,а не на посочения като купувач в договора Ц. Т.. От правна страна обаче е прието,че евентуалното плащане на цената по сделката покупко-продажба от трето лице не е способ за възникване и придобиване на право на собственост,а има за последица единствено облигационни правоотношения между купувача по сделката и платеца. В случая обаче е прието,че дори не е установено по несъмнен и категоричен начин именно П. В. да е заплатил цената със собствени /предоставени от родителите му/ средства. Прието е,че дори да беше установено,че родителите на П. В. са взели в заем от С. С. /който не е бил допуснат като свидетел по делото/ необходимата сума и са я дарили на сина си,то доводът,че П. В. е платил цената с тези средства би бил опроверган от ПКО,представен по делото и неоспорен от него,в който е отразено,че парите за апартамента се внасят от Ц. Т..
Изложени са съображения,че П. В.,навеждайки довод за плащане на цената на апартамента със собствени средства,е целял да установи начало на давностно владение,по който способ поддържа,че е придобил собствеността. Прието е обаче,че по делото не е установено П. В. да е упражнявал фактическата власт върху апартамента със съзнанието,че владее свой имот-още от изложението в исковата молба е видно,че П. В. е бил наясно,че апартаментът е собственост на Ц. Т. и че той упражнява фактическата власт върху чужд имот-заявил е,че многократно е искал Ц. Т. да му прехвърли жилището. Прието е,че не е упражнявал фактическа власт със съзнание,че владее собствен имот,т.е. не е бил владелец,а държател на имота,в полза на когото придобивна давност не тече. Прието е също така ,че като е отказвал да прехвърли имота,Ц. Т. на практика е оспорвал владението и то не е било спокойно и необезпокоявано. Изложени са също и съображения,че фактът,че подписът за купувач в н.а. от 1998г. е на П. В.,а не на действителния купувач Ц. Т. не обосновава наличието на основание за отмяна на нотариалния акт,тъй като нищожността на нотариалното удостоверяване касае само страните по сделката, обективирана в нотариалния акт,както и че посочвайки чл.108 ЗС в доклада си първоинстанционния съд е имал предвид иска за собственост, което не сочи на неправилна квалификация на предявения иск.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за необходимостта да бъде съобразен факта,че лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име сочи,че легитимиращия се за собственик не е придобил на валидно правно основание при хипотезата на чл.77 ЗС собствеността поради липса на съгласие-положеният подпис в нотариалния акт за покупко-продажба,въз основа на който ответникът твърди,че е собственик не е негов,а на лицето,което твърди,че упражнява фактическата власт върху имота от свое име или този въпрос касае само нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 ГПК и не е елемент от събраните по делото доказателства,като според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.79 ЗС.
От съществено значение при спор за собственост е предявилото иска лице да докаже възникването на поддържаното от него придобивно основание /в случая придобиване право на собственост по давност/, а не да се стреми да отрече придобивното основание на ответника. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд кореспондират с константната практика на съдилищата. Обстоятелството какви насрещни възражения противопоставя ответника и дали доказва осъществяването на определени факти е ирелевантно,ако ищецът не е установил осъществяването на поддържаното в исковата молба придобивно основание. Това са основните съображения,поради които искът е бил отхвърлен,към които поставеният от касатора въпрос е неотносим,вкл. с оглед разпоредбата на чл.69 ЗС, доколкото е прието в обжалваното решение, че с поведението си Ц. Т. се е противопоставял на намерението на касатора да свои имота,т.е. осъществяването от последния владение не е било необезпокоявано.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуален въпрос относно преценката на свидетелските показания, когато не са изложени съображения от всички разпитани свидетели на кои съдът дава вяра,а на кои не и в правомощията на съда ли е да преценява абстрактно свидетелските показания на недопуснат и неразпитан свидетел.
Така поставеният въпрос би бил релевантен само ако съдът не е обсъдил показания,респ. не е допуснал свидетел,за който се поддържа,че ще даде показания,съдържащи данни за факти и обстоятелства,имащи съществено значение за спора. Когато обаче съдът е приел,че самите факти,за чието осъществяване са разпитани свидетели,респ. биха били разпитани,ако бяха допуснати от съда /факта на плащане на цената със средства на касатора/ са ирелевантни за спора,начинът на обсъждане на показанията не може да се приеме,че рефлектира върху крайния изход от делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за служебното конституиране на страна в процеса от въззивния съд,за който касаторът поддържа,че е поставен за разглеждане като т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От изложените от касатора съображения става ясно,че въпросът е поставен във връзка с обстоятелството,че въззивният съд не е извършил повторно спрямо новоконституираната като ответник Х. Й. Т., съпруга на първоначалния ответник Ц. Г. Т., процесуалните действия, които са извършени пред първата инстанция, т.е. заявява с касационната жалба за защита чужди права,което е недопустимо. Освен това,доколкото липсва диспозитив по отношение на новоконституираната от въззивния съд Х. Т., не може да се поставя и въпросът за допустимостта на решението в тази част.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.02.2013г. по гр.д.№792/2012г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Т. В. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Ц. Г. Т. сумата 600лв. / шестстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: