3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2452 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А. и Т. Х. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 03.12.2012г. по гр.д.№3447/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от касаторите против ЕТ”Д-р У. С. С. “А.” искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба ЕТ”Д-р У. С. С. “А.” изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Н. Д. А. и Т. Х. А. са предявили срещу У. С.,действаща като ЕТ”Д-р У. С. С. “А.”, искове с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване дейността на търговеца като зъболекар в апартамент №50,находящ се в [населено място],ж.к.”С. Т.”,[жилищен адрес] и с правно основание чл.45 ЗЗД общо за сумата 6000лв. за претърпени вреди,от които 2000лв. имуществени и 4000лв. неимуществени вреди и по чл.59 ЗЗД за сумата 3000лв. за лишаване от ползване на стая с площ от 17.3кв.м.
В обжалваното решение е прието,че така предявените искове са неоснователни.
Прието е,че ищците се легитимират като собственици на апартамент №48, находящ се в [населено място],ж.к.”Западен район” /”С.”,[жилищен адрес]а ответницата-като собственик на апартамент №50 в същия блок на 2 етаж, който през процесния период е ползван за нуждите на стоматологичен кабинет. Прието е,че едноличният търговец е регистриран като лечебно заведение за осъществяване на първична стоматологична помощ, вписано в съответния регистър,както и че е издадено разрешение за строеж №21/07.03.2008г.,с което на Утеха С. е разрешена промяна на предназначението на апартамент №50 в И.-дентално с едно работно място и кабинет за индивидуална научна дейност съгласно одобрен на 07.03.2008г. проект. Прието е,че строежът е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред като 18 от общо 23 етажни собственици са дали съгласие за преустройството. Прието е също така въз основа на сертификат за контрол №902284/13.05.2009г. и протокол за контрол на комунален шум от същата дата,че шумът от работата на съоръженията в стоматологичния кабинет в ап.50 е в норма.
Прието е,че по делото не е доказано да са налице обстоятелства за уважаване на иска по чл.109 ЗС-не са доказани посочените в исковата молба и поддържаните в хода на процеса неблагоприятни въздействия върху апартамента на ищците,които да им пречат да упражняват своето право на собственост. Прието е,че не може да се направи категоричен извод течовете в апартамента на А. да са били причинени от дейността на зъболекарския кабинет,а дори обратното,че е установено,че такива течове е имало и в много други апартаменти като резултат от лошото състояние на блока и инсталациите му.
Въз основа на показанията на свидетелите,вкл. непосредствения съсед на зъболекарския кабинет Х.,както и представените сертификати и протокол за контрол на шума е прието,че не се доказват и останалите негативни въздействия-силен шум от зъболекарска машина, тракане на токчета,наличие на чакащи навън пациенти. От същите доказателства е прието,че Н. А. е имал склонността да се оплаква почти от всичко,свързано с живота в етажната собственост,както и да прави необосновани обвинения. Изложени са и съображения,че тракането на токчета и изливането на вода от балкона при миене на балкона не са действия,неразривно свързани с упражняването на стоматологична дейност,които,за да бъдат преустановени,да следва да бъде преустановена и самата стоматологична дейност.
Прието е,че действително първоначално стоматологичният кабинет със зъболекарски стол се е намирал над една от стаите на ап.48 /което се установява от заключенията на вещите лица,изслушани пред СРС и писмо № СА-94-А-10/19.08.1993г./,но впоследствие съгласно заключенията на в.л.М. и показанията на св.Н.,очевидно във връзка с издаденото разрешение за строеж,този кабинет е преместен в помещение, което се намира непосредствено над входа на блока. Съобразявайки тези обстоятелства,настъпили в хода на процеса, съдът е приел,че дори да е имало някакви неблагоприятни въздействия в резултат на разположението на зъболекарския стол над стаята на ищците,то с преместването му тези въздействия следва да се считат елиминирани.
Прието е,че предвид недоказването на неблагоприятните въздействия в резултат на функционирането на стоматологичния кабинет, въпросът за законосъобразността на извършеното преустройство на ап.50 е правно ирелевантен.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът,който разглежда иск по чл.109 задължително и преюдициално да разгледа и реши въпроса за законността на строежа /преустройството/ на имот и за законосъобразността на извършваната в него специфична дейност, при положение,че исканата от ищеца защита е за прекратяване на неоснователно действие,извършено чрез такава дейност,която се упражнява незаконосъобразно в незаконно преустроен имот,съседен на ищцовия и което действие осуетява и ограничава възможността ищецът да упражнява своето право на собственост,за който въпрос ищците поддържат, че е решен в противоречие с ТР №31 от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК на ВС.
Действително в ТР №31/06.02.1985г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК на ВС е прието,че когато ищецът по иск по чл.109 ЗС като собственик на имот твърди,че понася ограничения и неблагоприятни въздействия от строеж в съседен имот,който строеж е извършен незаконно,на основание незаконосъобразно издадено разрешение за строеж,което като административен акт е нищожно,то съдът е длъжен да го прецени преюдициално дали подлежи на съобразяване и на прилагане или не следва да бъде зачетен като нищожен като този предварителен въпрос е необходима предпоставка за правилното решаване на предявения вещен иск. Това становище обаче е изразено с оглед правилното разрешаване на случаи,в които се твърди,че действията,които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост,са свързани с извършения строеж. В случая е разгледана съвършено различна хипотеза-твърди се,че собствениците не могат да упражняват правата си по причина извършваната в съседния имот дейност,а не като последица от извършените преустройства.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса в случаите когато законосъобразното и правомерно упражняване на една специфична правнорегламентирана дейност изисква същата да се извършва в нежилищни помещения или в жилищни,но чието предназначение да е променено по предвидения в закона ред, то ако такава дейност се упражнява в строеж без разрешение /с нищожно разрешение/, длъжен ли е заинтересованият собственик на съседен имот да търпи и понася ограниченията,които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние,което е нетърпимо според закона, както и по въпроса следва ли собственик на имот,ищец по иск по чл.109 ЗС да доказва в какво се изразяват конкретните ограничения и смущения на правото му на собственост,причинени от извършвана в съседен имот дейност,при условие,че тази дейност е незаконосъобразно,за които касаторите твърдят,че са решени в противоречие с ТР №31/06.02.1985г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК на ВС.
Както и по първия поставен въпрос, следва да се приеме,че разгледаната хипотеза е съвършено различна-по делото не се твърди незаконосъобразно извършване на самата стоматологична дейност,а нарушение при преустройството на имота в кабинет,за което преустройство обаче не се поддържа,че само по себе си създава неудобства за ищците. Още повече,че е установена трайна съдебна практика на ВКС в тази насока-незаконният строеж,респ. дейност подлежи на премахване,респ. преустановяване,само ако е установено,че пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем /решение №493/24.06.2010г. по гр.д.№719/2009г. на І ГО на ВКС;решение №139/25.05.2010г. по гр.д.№457/2009г. на І ГО на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК/. Същият извод е направил и въззивният съд. Още повече,че в случая основното съображение за отхвърляне на иска е,че към момента на постановяване на решението зъболекарският кабинет е изместен,с което незаконното въздействие,ако такова е имало,е елиминирано.
По същите съображения следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса налице ли е необорима законова презумпция за това,че преустройството и ползването на жилищен имот н нежилищен създава пречки по-големи от обичайните за собствениците на другите непосредствено съседни имоти да упражняват в пълен обем и необезпокоявани правото си на собственост, както и дали е необходимо собствениците на такива имоти да доказват конкретни ограничения и смущения на правото си на собственост, произтичаща от дейност,извършвана в имот, предназначението на който е незаконно променено-въззивният съд е съобразил трайната съдебна практика, съдържаща се в посочените по-горе решения.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.12.2012г. по гр.д.№3447/2010г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: