4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1803 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. П.,И. И. Д.,Я. Д. С.,М. М. П.,Д. П. Я.,Е. П. Г.,С. В. Д.,Т. В. Д.,И. Б. Ш., В. Б. Х.,О. И. В. и Т. И. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.09.2012г. по гр.д.№8113/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите по реда на чл.108 ЗС срещу Я. В. Г. и Ц. Н. В. иск за предаване владението върху недвижим имот,представляващ УПИ …. в кв….. по регулационния план на [населено място],м.”в.з. К….” с площ от 725кв.м. и е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по предявения насрещен иск,че Я. В. Г. и Ц. Н. В. притежават по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност правото на собственост върху същия недвижим имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че съдът се е произнесъл по въпроса за правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото,както и доводите и възраженията на страните в противоречие с указанията,дадени в т.6 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; по въпроса могат ли да се представят пред въззивния съд нови доказателства от заинтересованата страна и след закритото /разпоредително/ заседание при обективна невъзможност за своевременното им представяне,защото се отнасят до новооткрити обстоятелства от съществено значение за изхода на спора в противоречие с указанията,дадени в т.7 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички наведени от страните основания за придобиване на собствеността в противоречие с указанията,дадени в т.12 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; по въпроса подлежи ли на възстановяване по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ земеделска земя,ако е отнета без законно основание или не по установения ред,по който въпрос поддържат, че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за началния момент,от който започва да тече придобивната давност за имот, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,по който въпрос поддържат,че въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВКС. Навеждат доводи и за недопустимост на въззивното решение в частта по предявения насрещен иск поради нередовност на молбата,с която е бил предявен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. В. Г. и Ц. Н. В. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен въззивният съд е приел,че предявилите иска лица в съответствие с носената от тях доказателствена тежест не са установили наличието на законоустановените предпоставки по ЗСПЗЗ за реституиране на имота-не е доказано имотът към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила да е имал статут на земеделска земя,подлежаща на възстановяване по реда на този закон,вкл. и на основание чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. Прието е,че имотът е бил включен в регулация през 1958г.,в която хипотеза съгласно Примерния устав на ТКЗС от 1957г. и от 1968г. член-кооператорът запазва правото на ползване,фактическата власт и правото на разпореждане с имота,поради което и с оглед представения по делото А. №5659/20.03.1970г.,с който имотът е актуван като държавен на основание замяна на държавни парцели със земи на ТКЗС и прието,че процесният имот е бил одържавен без правно основание,в който случай според въззивния съд правото на собственост следва да се възстанови по реда на ЗВСОНИ /каквото основание по делото не е било заявено/, докато представеното по делото решение №8567/08.07.2002г. на ПК-В. не легитимира предявилите иска лица като собственици.
Прието е също така,че дори да се приеме за основателно твърдението,че собствеността е възстановена /независимо дали по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ/,то конкуренцията между правата на реституираните собственици и правото на собственост на ответниците,придобито на оригинерно основание /по давност/,се разрешава в полза на ответниците.
Прието е,че от 1997г. до датата на предявяване на иска в резултат на упражнявано непрекъснато и спокойно владение върху имота ответниците са придобили същия с изтичането на 10-годишния давностен срок по чл.79,ал.1 ЗС през 2007г.,като не е доказано прекъсване на давността.
По формулираните от касаторите въпроси и изложените от тях съображения по допускане на касационното обжалване настоящият състав приема,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.6,7 и 12 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС-в това тълкувателно решение ОСГК на ВКС дава указания по приложението на отменения ГПК досежно правомощията на въззивната инстанция,които указания с оглед правомощията на същата инстанция по сега действащия ГПК не биха могли да намерят приложение.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос за възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне,доколкото в настоящия случай въпросът за момента на внасяне на процесния имот в ТКЗС пред първоинстанционния съд не е бил поставян като спорен и доказателствата за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. В случая според настоящия състав е необходимо да бъде извършено тълкуване на разпоредбата на чл.266 ГПК в подобна хипотеза,при която страната ангажира доказателства за факт или обстоятелство, приети за установени от първоинстанционния съд, който факт или обстоятелство обаче не са били въведени по предвидения в ГПК ред в спорния предмет по делото.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса за началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,тъй като е налице пряка зависимост между отговора на този въпрос и крайния извод за наличието на предпоставките за придобиване на имота по давност от предявилите насрещния иск лица. По този въпрос е налице противоречие между изразеното от въззивния съд становище с разрешението,дадено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №6/22.01.2010г. по гр.д.№2760/2008г. на ІІ ГО на ВКС и решение №368/27.01.2012г. по гр.д.№310/2011г. на ІІ ГО на ВКС.
И доколкото са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,по наведените доводи за недопустимост на въззивното решение настоящият състав ще се произнесе с решението.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.09.2012г. по гр.д.№8113/2011г. по описа на Софийски градски съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 305.24лв. за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: