Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 568 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. – Т., Г. Т. Т. – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си В. Г. М. – Т. и Р. Т. Т. срещу въззивно решение № 96 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 2233 /2011 г. на Софийския апелативен съд, г.о.,, с което е отменено решение от 12.04.2011 г. по гр.д. № 10701 /2009 г. на Софийския градски съд, г.о., с което на основание чл.200,ал.1 ЗЗД е осъдил С. Б. А. – И. на заплати на жалбоподателите 39,214 ,лева, представляващи неплатена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот от 29.08.2008 г., извършен с нотариален акт, индивидуализиран в решението, за продажба на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, ведно със законната лихва от 04.11.2009 г. и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 1,000 лева за периода от 04.09. до 04.11.2008 г. и разноски по делото и вместо това е отхвърлил исковете.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното въззивно решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна С. Б. А. – И. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми (за парични вземания) и цената на първия иск (на иска на всеки един от ищците) не е под 5,000 лева, а вторият е обусловен.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че при установеното различие в съществените елементи на предварителния и окончателния договор за продажба на недвижим имот във формата по чл.18 ЗЗД (44,500 евро и 20,000 евро) действителната воля на страните по всички елементи на сделката следва да се търси в окончателния договор, а не в предварителния договор; че по делото няма едностранно писмено изявление на купувача, представляващо обратно писмо и отсъстват писмени доказателства, изходящи от купувача, които да съдържат индиция за привидност на клаузата за продажната цена или пък да удостоверяват негови изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ищците за привидност и са основание за допускане на гласни доказателства (чл.165,ал.2 ГПК); че подписаните от страните предварителен договор и сключеният от ответницата договор за ипотечен кредит не са от посочената категория писмени доказателства, поради което първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал разпит на свидетели и въз основа на техните показания е формирал извод за основателност на предявените искове.
Жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос:по приложението на чл.165,ал.2 ГПК: представлява ли неоспорения по делото предварителен договор между страните по делото и по окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт, в който продажната цена два пъти надвишава продажната цена по окончателния договор, начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за симулативност на изявленията на страните в нотариалния акт и обуславя допустимост на свидетелски показания по реда на чл.165,ал.2 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че въпросът е обуславящ и е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочени решения на ВС и ВКС по отменения ГПК (по приложението на чл.134,ал.2 ГПК (отм.).
Въпросът е обуславящ, апелативният съд е приел, че предварителният договор не е обратно писмо, нито начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК. Разрешението е в противоречие с разрешенията в посочените решение № 1414 /22.07.1961 г. по гр.д. № 4696 /1961 г., на ВС, ІІ г.о. и решение № 1117 /01.10.2008 г. по гр.д. № 4926 /2007 г., на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че подписаният от насрещната страна и неоспорен предварителен договор, може да послужи като начало на писмено доказателство за привидност на цената в окончателния договор, който да послужи като основание за допускане на свидетелски показания за установяването на привидността и прикритата уговорка; подобно е и разрешението в решение № 890 /06.10.2008 г. по гр.д. № 2746 /2007 г., на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че ако беше подписан от ответника, предварителен договор би могъл да се приеме като начало на писмено доказателство. С противоречивото разрешаване на обуславящия въпрос е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса в размер на 804.28 лева в едноседмичен срок от съобщение за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 96 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 2233 /2011 г. на Софийския апелативен съд, г.о..
Указва и дава възможност на В. Г. М. – Т., Р. Т. Т. и Г. Т. Т. – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си В. Г. М. – Т. и в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 804.28 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.