Определение №321 от 41436 по гр. дело №3003/3003 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2590/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321

гр.София, 11.06.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2590/2013 година

Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение с № 8280 от 11.12.2012 год., постановено по гр.дело № 8246/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е отменено решение от 16.12.2011 год. по гр.дело № 7751/2011 год. на Софийския районен съд, 61-ви състав в частта относно квотите, при които е допусната делбата на апартамент № .. на … етаж в жилищна сграда блок № 24, вх.”Д”, построена върху държавна земя в[жк], състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 68.91 кв.м. с принадлежащо избено помещение № 12 с полезна площ от 3.44 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 0.835% идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи изток-фасада, запад-фасада, север-апартамент на С., юг-апартамент на С., отгоре-апартамент на С., отдолу апартамент на Н. /граници на апартамента/ и при граници на мазето: изток-мазе на Б., запад-мазе на И., север-мазе на С., юг-мазе на Б.. Административният адрес на имота е [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”Д”, а именно: 5/8 идеални части (ид.ч.) за М. Г. Н.-Л. и 3/8 ид.ч. за М. В. Н..
Недоволен от въззивното решение е ищецът-касатор М. В. Н. от [населено място], представляван от адвокат М. С., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите, свързани с процесуални нарушения:
1. Чрез представяне на нови доказателства пред втората инстанция, които страната е можела да представи пред първата инстанция използват ли се нови защитни средства от представящата страна и в противоречие ли е това с нормата на чл.266, ал.1 ГПК;
2. Може ли съдът, произнасящ се като втора инстанция да се произнесе по въпрос, с който не е била сезирана първата инстанция;
3. Може ли с допълнително представено доказателство да се санира нищожността на завещание, чиято нищожност е била прогласена от първоинстанционния съд.
Относно нарушение на материалноправни норми е формулиран въпрос, за който се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона: „Поставянето на невъзможно дата равнява ли се на ненаписана дата и може ли тя да се игнорира от текста на завещанието”, а относно въпроса „Наличието на две дати в едно завещание прави ли завещанието нищожно” се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд(ВКС).
Постъпила е и насрещна касационна жалба, подадена в срока по чл.287, ал.2 ГПК от Маргаритка Г. Н.-Л. от [населено място], представлявана от адвокат Р. П., която счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал., т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Допустимо ли е да се намалява завещание, ако има влязло в сила решение, като исковата претенция по чл.30 ЗН е отхвърлена и същата не е обжалвана;
2. Следва ли да се зачете волята на завещателя, при определяне дяловете на наследствен недвижим имот, когато завещанието е валидно.
Постъпил е отговор по чл.287, ал.1 ГПК, подаден от М. Г. Н.-Л., срещу насрещната касационна жалба със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените в изложенията основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договор за продажба на държавен недвижим имот от ….. год. С. В. А./починала на 03.08.1995 год./ и сина й В. Г. Н./починал на 24.09.2009 год./ са придобили собствеността върху процесния недвижим имот при равни права съгласно чл.30, ал.2 ЗС като след смъртта на първата са останали законни наследници/низходящи/: втория-неин син и ответницата по спора-дъщеря, а след смъртта на В. Г. Н. единствен наследник е неговият син – ищецът М. В. Н. по искането за делба, поради което съгласно чл.5, ал.1 ЗН квотите в сънаследствения имот са: ? идеални части(ид.ч.) за М. В. Н. и ? ид.ч. за М. Г. Н.-Л.. Съобразено е представеното саморъчно завещание от 17.08.2009 го., което отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН, оставено от В. Г. Н. в полза на сестра му Маргаритка Г. Н.-Л., което съдържа общо разпореждане, поради което съгласно чл.16, ал.1 ЗН е универсално. Взета е предвид експертизата на почерка и на подписа на новоприетото завещание и тъй като са идентични като съдържание и постановени на една и същата дата са разгледани като един завещателен акт, написан в два екземпляра. Направен е извод, че съгласно чл.14, ал.2 и чл.28, ал.1 ЗН наследодателят не може да накърни запазената част на своите низходящи, а според чл.29, ал.1 ЗН запазената част на единствения син е 1/2 , поради което завещателното разпореждане е намалено с тази част и са променени квотите.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделни случаи по съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса: може ли да се използва като защитно средство пред въззивния съд доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция с оглед фактическите констатации в първоинстанционното решение и опровергаването им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 8280 от 11.12.2012 год., постановено по гр.дело № 8246/2012 год. по описа на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса по 25 лева, вносима от всяка страна в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:

Scroll to Top