РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр. София, 11. 11 .2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора……………………….. ,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 186/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. „а“ от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. В. от с. Д., област София град, срещу въззивното решение от 29.06.2007 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 3589/2006 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, съобразно доказателствата по делото и изложените съображения като се уважи изцяло предявеният установителен иск за собственост върху спорния недвижим имот.
Ответниците по жалбата И. Д. Ц. от гр. С., П. Д. М. от гр. Б., Г. Е.
Г. от с. Д. и Е. Е. Г. от гр. С., не заявяват становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявени са пасивно субективно съединени искове по чл. 97, ал. 1, ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, съставляващ парцел ****пл. № 3* с площ от 920 кв.м. по РП на с. Д., при съседи: улица, парцел **** за имот пл. № 3* имот пл. № 3* имот пл. №351 и парцел **** за имот пл. № 3* решение от 18.07.2006 г. по гр.д. № 9754/2005 г., исковете са отхвърлени от Софийския районен съд, който е приел, че липсва годен предмет на делото, тъй като процесният имот не съществува с описаната площ и граници. Приел е също така, че ищцата не е доказала, че е собственик на този имот. Със същото решение СРС е отменил нот. акт № 17 от 1975 г.
Решението е обжалвано от ищцата и Софийският градски съд, с решение от 29.06.2007 г. по гр.д. № 3589/2006 г. е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен нот. акт № 17/75 г., като е оставил в сила решението на СРС в отхвърлителната му част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че описания в исковата молба и претендирай от ищцата за собствен недвижим имот, не съществува към настоящия момент по действащия регулационен план на с. Д., т.е. възприема извода на СРС, че не е доказано наличието на годен предмет на делото. Този извод на въззивния съд е правилен и законосъобразен.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба, материализиран с нот. акт № 149 от 1940 г. Лазар С. М. е продал на Т. Д. М. ливада в землището на с. Д., с площ от 2.8 дка. За този имот с пл. № 335 са отредени парцели с №№ VI и XII от кв. 15 по РП на селото от 1929 г. С нот. акт № 17, т. XLVI, д. № 8431/1975 г. Трайко М. е дарил на внучката си – ищцата в настоящото производство,
признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 925 кв.м., съставляващ имот пл. № 420 от кв. 15 по плана на София- Д. , при съседи: наследници на Г. В. , Б. Т. Д. , наследници на В. К. и път. С констативен нот. акт № 1* т. III, д. 395/1988 г. на IV нотариус при К. районен съд, Г. Ефтимов Г. и Е. Ефтимова Г. са признати за собственици по давност и наследство на недвижим имот, представляващ празно дворно място, с площ от 1000 кв. м., съставляващо имот пл. № 419 от кв. 15 по плана на с. Д., при съседи: улица, Г. Ц. , Д. К. и Г. Д. От приетите по делото две съдебно-технически експертизи се установява, че територията на кв. 15, с. Д. е засегната от три регулационни плана от 1929 г., 1966 г. и 1991 г., като предходните регулационни планове са били приложени и приети за кадастрална основа на следващите такива. По делото е представено като писмено доказателство писмо на гл. архитект на СО – Район „Нови И. ; от 04.04.2005 г., от което е видно, че с влязла в сила заповед № Р* от 21.01.2002 г. е одобрено попълването на кадастралната основа на имоти 351 и 351В от кв. 15 по регулационния план на с. Д.. Производството по издаването на тази заповед е инициирано от ответниците по делото Е. Е. Г. и И. Д. Ц., а като заинтересовани лица в него са участвали П. Х. Т. и ищцата Л. К. В.. Правилен е изводът на въззивния съд, че от така събраните доказателства се установява, че претендирания от ищцата и подробно описан в исковата молба недвижим имот не съществува по действащия регулационен план на с. Д. с твърдяните площ и съседи. Поради това, настоящият състав споделя и извода на въззивния съд, че
ИТТТТТЯТЯ Hf» f* ппьчачопо uommua^“ rirn––
собственост на процесния имот, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./.
Неоснователно е релевираното възражение в касационната жалба, че заповед № Р* от 21.01.2002 г., с която е одобрено попълването на кадастралната основа на имоти 351 и 351В от кв. 15 по per. план на с. Д. не е влязла в сила, тъй като още в исковата молба ищцата касатор признава, че тази заповед е влязла в сила и в подкрепа на това признание представя като доказателство и писмо изх. № 0* от 21.04.2005 г. на Кмета на Район „Нови И. ;, а тази, влязла в сила заповед не може да бъде проверявана по реда на косвения съдебен контрол, тъй като съществува специален ред за нейното атакуване по ЗУТ.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че въззивното решение не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и изслушаните заключения на съдебно-техническите експертизи и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./, като въз основа на цялостния им анализ правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на предявения установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, ГПК/отм./ е приложена правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 2186, ал. 1, б.“в“ ГПК/отм./ касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 29.06.2007 г., постановено по гр. д. № 3589/2006 г. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: