Р Е Ш Е Н И Е
№ 1012
София,25. 11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 150/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. К. от гр. С., У. Я. К. от гр. С. и Б. Я. Н. от гр. К., против въззивно допълнително решение № 261 на Б. окръжен съд от 31.05.2007 г., постановено по гр. д. № 402/2004 г., в частите му, с които е оставена без уважение молбата на касаторите за допускане поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 570/28.03.2005 г. по същото дело, изразяваща се в погрешно отразяване в диспозитива му на сумата по главницата, както и в частта му, с която на основание чл. 193, ал. 1 ГПК/отм./ е допълнено същото въззивно решение относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2006 г. до окончателното изплащане. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което се уважи молбата им по чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./, както и се присъди законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска 15.06.2000 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по жалбата, “С” АД, гр. С., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Предявени са от О. У. К. от гр. С., починала в хода на процеса и на нейно място при условията на чл. 120 ГПК/отм./ конституирани правоприемниците й – касатори в настоящото производство, срещу “С” АД, гр. С., обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот в размер на 16 050 лв., за периода от 26.11.1999 г. до 25.10.2000 г., както и иск по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва върху главницата, ведно със законните последици. С решение № 570 от 28.03.2005 г., постановено по гр.д. № 402/2004 г. Благоевградският окръжен съд е осъдил ответното дружество за заплати на първоначалната ищца по делото О. У. К. обезщетение за ползване на собствените й 5/9 идеални части от построената в недвижим имот – дворно място, представляващо част от бивша градина с площ от 3 дка, находяща се в гр. С. в кв. 40, сграда-ресторант “Я”, за периода от 26.11.1999 г. до 25.10.2000 г., в размер на 10 554 лв., както и мораторна лихва в размер на 495 лв., като искът за разликата над уважения размер от 16 050 лв., е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение е потвърдено с решение № 1* от 20.11.2006 г. на Върховния касационен съд, ІV-Б г.о. по гр.д. № 1807/2005 г. Относно неприсъдената законна лихва върху главницата, в мотивите на касационното решение ВКС е посочил, че не може да се произнесе и е указал на касаторите ищци да поискат допълване на въззивното решение при условията на чл. 193, ал. 1 ГПК/отм./.
С молба от 21.12.2006 г. ищците са поискали от въззивния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, изразяваща се в погрешно отразяване в диспозитива му на сумата по главницата като вместо “11 719 лв.” е записано “10 554 лв.”, както и да се постанови допълнително решение по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК/отм./ и се присъди законна лихва върху главницата, считано от 25.10.2000 г. до окончателното изплащане.
С обжалваното допълнително решение въззивният съд е оставил без уважение молбата на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./, допусната при изписване в диспозитива му на сумата по главницата, където вместо “11 719 лв.” е записано “10 554 лв.”. Въззивният съд правилно е приел, че в случая не е налице ОФГ, тъй като липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението относно сумата по главницата. Относно присъдената сума по главницата в размер на 10 554 лв. е налице влязло в сила решение/№ 1323/20.11.2006 г. на ВКС, ІV-Б г.о. по гр.д. № 1807/2005 г./ и този въпрос с оглед разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ГПК/отм./ не може да бъде пререшаван дори по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./
Ето защо, в частта му, с която е оставил молбата за допускане поправка на ОФГ във въззивното решение, допълнителното решение на Б. окръжен съд, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Допълнителното въззивно решение в частта му, с която по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК/отм./ е присъдена законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2006 г. до окончателното й изплащане, е неправилно. Правилно в мотивите на обжалваното допълнително решение от 31.05.2007 г. въззивният съд е приел, че в решението си от 28.03.2005 г. не се е произнесъл по цялото искане на първоначалната ищца, а именно за присъждане на законна лихва върху главницата. Същата се дължи, считано от 26.10.2000 г., а не от датата на предявяване на иска – 15.06.2000 г., така както се твърди в касационната жалба, тъй като за периода 26.11.1999 г. до 25.10.2000 г., е присъдена мораторна лихва. Неправилно в обжалваното решение съдът е присъдил законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2006 г., поради което в тази част същото следва да бъде отменено при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./ и бъде постановено друго решение от касационната инстанция, с което ответникът по жалбата “С”АД бъде осъдено да заплати на касаторите законната лихва върху главницата от 10 554 лв., считано от 26.10.2000 г. до окончателното изплащане на главницата.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ допълнително решение № 261 от 31.05.2007 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д. № 402 от 2004 г., в частта му, с която е осъден “С” АД гр. С. да заплати на М. Я. К. от гр. С., У. Я. К. от гр. С. и Б. Я. Н. от гр. К. законна лихва върху главницата от 10 554 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 5/9 ид. части от построената в недвижим имот – дворно място – част от бивша градина с площ от 3 дка, находяща се в гр. С., в кв. 40, сграда – ресторант “Я” , за периода от 26.11.1999 г. до 25.10.2000 г., считано от 26.10.2006 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.
ОСЪЖДА “С” АД, гр. С. да заплати на М. Я. К. от гр. С., У. Я. К. от гр. С. и Б. Я. Н. от гр. К., законната лихва върху главницата от 10 554 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 5/9 ид. части от построената в недвижим имот – дворно място – част от бивша градина с площ от 3 дка, находяща се в гр. С., в кв. 40, сграда – ресторант “Я” , за периода от 26.11.1999 г. до 25.10.2000 г., считано от 26.10.2000 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.
ОСТАВЯ В СИЛА допълнителното въззивно решение в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :