О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139/ 02.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 305 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 6751/ 06.10.2015 г. по гр. д. 16 788/ 2013 г, с което Софийски градски съд, като потвърждава решението от 07.10.2013 г. по гр. д. № 32 406/ 2011 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, на основание чл. 108 ЗС осъжда В. С. И. да предаде владението на недвижим имот от 19 кв. м. на Н. Б. Ф., К. П. М., Ц. П. Т., Р. Н. Й., С. Я. С. – Т., П. Ф. П., И. М. И., Е. К. П., Л. Д. П., С. К. И., И. В. М. и В. М. М..
Решението се обжалва от В. С. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. К. счита, че противоречи на: 1) задължителните указания по тълкуването на ГПК, дадени с т. 4 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/ 2000 г. на ВКС като постановено по искова молба, чиито нередовности остават неизправени след дадените на ищците от първостепенният съд срок и указания относно индивидуализацията на касатора. и т. и за проверка на неговата правилност. 2) задължителните указания по тълкуването на ГПК, дадени с т. 5 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. като постановено при противоречие в обстоятелствената част и петитума откъм лицето, срещу което исковете са предявени и 3) решение № 11/ 01.02.2012 г. по гр. д. № 166/ 2011 г. на ВКС, ГК, Първо ГО като постановено по иск за собственост, при предявяването на който спорният имот не е индивидуализиран.
К. иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност като постановено в противоречие с решение на ВКС по чл. 290 ГПК и решения на ВКС по ГПК от 1952 г, цитирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
К. не извежда процесуалноправен и/ или материалноправен въпрос, който според него е от значение за допустимостта или правилността на решението. В изложението сочи цифрово и съдържателно допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
От ответниците по касационата жалба не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Тя е подадена след датата, на която влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) и е срещу въззивно решение по иск за собственост относно недвижим имот, предявен при условията на активно субективно съединяване. Налице е изключението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно което цената на иска за вещното право върху недвижим имот не е предпоставка за допустимост на касационната жалба. Подадена е от легитимирана страна – ответникът по уважения иск по чл. 108 ЗС. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но решението не следва да бъде допускано до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
Съгласно т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 ВКС, ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от тези в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Следователно непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без необходимост да се обсъжда налице ли са допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, сочени от касатора.
Във връзка с искането за допускане на касационния контрол за проверка на допустимостта на решението, настоящият състав приема, че при незаявен от касатора правен въпрос, касационната инстанция може да го изведе, единствено когато констатира основание за нищожност или недопустимост на въззивното решение. Обжалваното решение е допустимо като постановено по редовна искова молба откъм индивидуализацията на ответника (това е касаторът), при липса на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба откъм същия белег, индивидуализиращ спорното право по иск за собственост на имот с идентификатор съобразно К., одобрена със заповед № РД-18-1/ 03.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и посочени в решението граници.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6751/ 06.10.2015 г. по гр. д. № 16 788/ 2013 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.