6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 02.02.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6068 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, Първи състав, постановено на 19.06.2015г. по в.гр.д.№102/2015г., с което е потвърдено решението на първоинистанционния съд в частта, с която на основание чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 ЗН е обявено за нищожно саморъчно завещание от Х. И. Х., вписано под №2, т.IV, н.№3324-3327, рег.№1574/30.03.2012г. на С.; на основание чл.76 ЗН е обявен за относително недействителен договор за продажба на 4 ниви в землището на [населено място], общ.П. между С. Х. И. и [фирма], сключен с н.а.№113, т.VI, н.д.№1113/12.11.2013г. на нотариус Е.Д. при ПРС /нива в м.“Т.“ от 14.123дка, пета категория, съставляваща имот №02109 по плана за земеразделяне; нива в м.“При гьола“ от 18 дка, втора категория, съставляваща имот №024031; нива в м.“Т.“ от 4.120 дка, трета категория, съставляваща имот №022028 и нива в м.“К.“ от 4.342 дка, пета категория, съставляваща имот №037049/ и на основание чл.69 ЗН е допусната съдебна делба на същите при равни квоти за съделителите В. Х. И. и С. Х. И..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос по приложението на чл.25, ал.1 ЗН, по който е налице противоречива практика на съдилищата, а именно: след като между страните и с оглед заключението на графичната експертиза безспорно е установено, че съставеното от завещателя саморъчно завещание е автентично, няма данни за наличие на съставени други завещателни разпореждания от наследодателя, които биха влезли в конкуренция със завещанието, предмет на делото, наличието на достоверна дата върху документа и събраните доказателства относно действителната воля на завещателя, изписването на подписа на завещателя на едно ниво с изписването на датата води ли до нищожност на завещанието. Поддържа също така, че поставения въпрос обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Х. И. изразява становище, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявени са при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН във вр. с чл.25, ал.1 ЗН, иск по чл.76 ЗН и иск за съдебна делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община].
В обжалваното решение е прието, че предявените от В. Х. И. искове са основателни.
Искът по чл.42, б.“б“ ЗН е приет за основателен по причина, че датата на изготвеното от наследодателя Х. И. Х. саморъчно завещание е поставена след подписа. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като е прието, че дефирнираната поредност е императивна и законът не предоставя възможност датата да бъда добавяна впоследствие дори и от самия завещател, в който смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решение №343/01.11.2011г. по гр.д.№1147/2010г. на Първо Го на ВКС и решение №65/05.03.2013г. по гр.д.№906/2012г. на Второ ГО на ВКС. Прието е, че удостоверяването на датата с последващия подпис на завещателя е необходимо за изясняване момента на неговата последна разпоредителна воля, предвид възможностите за отмяна на завещанието по чл.38-41 ЗН, както и с оглед на преценката дали тази воля не е била опорочена към съответния момент /чл.43 ЗН/.
Прието е от фактическа страна, че заключението на назначената съдебно-графологична експертиза установява авторството на завещанието, но датата 20.11.2010г. е поставена едва след подписа на завещателя, с оглед на което е прието, че е нарушено изискването на чл.25, ал.1 ЗН датата на съставянето да предхожда подписа. Посочено е, че действително никоя от страните в процеса не е представила друго завещание, но не е изключено такова да съществува, а дори и датата да е била поставена по-късно от самия завещател, при липсата на допълнително удостоверяване с неговия подпис, не може да се прецени дееспособността му към съответния момент.
Прието е, че изготвеното от наследодателя в полза на С. И. частно завещателно разпореждане е нищожно, не поражда целените с него правни последици и заветникът не е станал индивидуален собственик на процесните земеделски имоти, а след смъртта на наследодателя собствеността е преминала в патримониума на наследниците му по закон – преживяла съпруга С. И. И., починала на 02.03.2012г. и дъщеря С. Х. И. при равни части на основание чл.5 и чл.9, ал.1 ЗН. Частта на съпругата е наследена след нейната смърт от майка й В. Х. И. съгласно чл.6 ЗН и към момента на продажбата с н.а.№113/12.11.2013г., т.VI, н.д.№113/2013г. нивите са били сънаследствени. С оглед на това е прието, че неучаствалият в разпореждането сънаследник /В. Х. И./ има право да иска същото да бъде обявено за недействително спрямо него на основание чл.76 ЗН, като последиците от акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците и делбата следва да бъде допусната с тяхно участие /ТР №1/2014г. на ОСГК на ВКС/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, тъй като не се установява в представените с изложението към касационната жалба решения този въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В представеното с изложението решение №434/02.06.2003г. на ВКС по гр.д.№983/2002г. на Второ ГО е прието, че направената от завещателя добавка в саморъчното му завещание не съставлява основание за неговата нищожност, щом като тя не буди съмнение за неговата действителност. Прието е, че извършената от наследодателя добавка в текста на завещанието /след като първоначално в завещанието е записано „завещавам цялото си движимо и движимо имущество“ пред втората дума „движимо“ е добавена частицата „не“ със същата по химически състав химикална паста/ не буди съмнение за действителната воля на наследодателя и не прави същата неясна, тъй като се касае за правописна грешка, която не може да доведе до нищожност на завещанието, доколкото и завещаното имущество е точно посочено и това е достатъчно за валидността на завещанието, щом волята на завещателя е ясна.
Така изразеното от тричленния състав на ВКС становище не касае въпроса за формалното изискване на чл.25, ал.1 ЗН подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания, включително и след датата на съставяне на завещанието, а за извършени от самия наследодател поправки на допуснати при съставянето на завещанието правописни грешки, които не засягат естеството на завещателното разпореждане. Поради това следва да се приеме, че не е налице и поддържаното от касатора противоречие в изразените в съдебните актове становища.
В представеното с изложението решение №377/29.05.1995г. по гр.д.№321/1995г. на Първо ГО на ВС е прието, че формата на саморъчното завещание е спазена, ако завещателят се е подписал под него с изписване на цялото си собствено име, инициалите на бащиното си име, пълно изписване на фамилното си име, както и че положен параф с недоказана автентичност след упоменатото подписване на завещанието не го опорочава. Прието е, че ЗН по отношение на саморъчните завещания не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя, поради което следва да се приеме, че подписването на завещанието чрез изписването на цялото собствено име плюс съкратено изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис“ е спазена формата за подписването на завещанието според изискването на чл.25, ал.1 ЗН.
Разгледаният от тричленния състав на ВС въпрос касае начина на изписване на името на завещателя, какъвто по настоящето дело не е бил поставян. Не е изразено становище за мястото, на което следва да бъде поставена датата на съставяне на завещанието, нито за нейното значение за действителността на разпореждането, поради което следва да се приеме, че представянето на това решение на Първо ГО на ВС не обосновава наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за значението на датата на саморъчното завещание съответства на изразеното в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №343/01.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1147/2010г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да проявят правно действие; че същото се отнася и до датата, която следва подписа, като без правно значение е обстоятелството дали изписването на датата след подписа е умишлено или се дължи на грешка или пропуск; че действително грешки и пропуски винаги могат да се допуснат при изготвянето на един писмен документ било то частен или официален, но пропускът да се датира завещанието може да бъде отстранен чрез допълнително изписване саморъчно от завещателя на датата на изготвянето му, тъй като нормата на чл.25 ЗН относно действителността на завещанието изисква да е несъмнено кой и кога е извършил допълването. Предвид това е прието, че макар и датата да е след подписа на завещателя, ако последният е приподписал последната, то означаването й в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание ще бъде действително.
В настоящия случай не е налице приподписване на датата от завещателя, поради което и даденото от тричленния състав на първо ГО на ВКС разрешение, касаещо тази възможност, не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а напротив, сочи на съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с трайно установената съдебна практика.
Още повече, че в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №343/01.11.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1147/2010г. е прието, че датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието като няма значение дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово или се извлича от текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа. Прието е, че изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. Прието е, че за да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му , т.е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание преди подписа. Посочено е, че изискването на закона по отношение на трите елемента /дата, съдържание и подпис/ е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25, ал.1 ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател.
Константна е практиката на съдилищата, че изискването на закона по отношение на датата, съдържанието и подписа на саморъчното завещание представлява изискване за форма за действителност на изявлението на наследодателя, с оглед на което се приема, че спазването на това изискване не е обусловено от обстоятелството колко на брой завещателни разпореждания е съставил наследодателя и дали е била оспорена завещателната му дееспособност. Изразеното от въззивния съд становище е съобразено с константната съдебна практика, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че не е налице основание за промяна на така установената съдебна практика.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, Първи състав, постановено на 19.06.2015г. по в.гр.д.№102/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: