О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228/22.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение в закритото заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. 2290 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ищецът Ц. Н. Н. обжалва определение № 24606/ 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 4591/ 2013 г, с което Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-ти „Б” въззивен състав оставя без уважение частната му жалба срещу протоколно определение от откритото съдебно заседание от 12.02.2013 г. по гр. д. № 8584/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46-ти състав. С това определение първостепенният съд връща исковата молба в частта, с която жалбоподателят е поискал съдът да признае за установено по отношение на ответниците Р. Д. М. и С. Д. М., че не са собствениците на кантора № 269 с изложение към вътрешния двор на [улица] [улица] [населено място] към датата, на която с договор по нотариален акт № 29/ 05.08.2005 г. са я продали на третата ответница Д. Н. К.. Доводите, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуск до касационно обжалване и че определението на въззивният съд е постановено в нарушение на чл. 130, изр. 1 ГПК жалбоподателят обосновава със становището, че съдебният акт противоречи на т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Интересът и от тези два иска, предявени при условията на пасивно субективно съединяване, извежда от възможността да придобие кантората на оригинерното придобивно основание на чл. 79, ал. 1 ЗС и становището, че това му качество би било противопоставимо на всички субекти, включително и на ответниците Р. М. и С. М. – последица от абсолютния характер на вещното право на собственост.
Постъпилият писмен отговор от ответниците Р. М. и от С. М. е ирелевантен. Те не разполагат с възражение за това надлежно ли е упражнено чуждото право на иск – това на ищеца. А. следва по аналогия и от чл. 130, изр. 2 ГПК. Въпреки това, адвокат Я. А., назначена за техен особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, иска в касационното производство да й бъде определено възнаграждение.
С обжалваното определение въззивният съд е изключил интереса от двата отрицателни установителни иска, приемайки, че са недопустими, споделяйки мотивите на първостепенния съд. В протоколното определение последният е изключил надлежната легитимация на ответниците Р. и М. и С. М., защото изходът по спора е негоден да рефлектира върху тяхната правна сфера. След разпоредителната сделка те не могат да претендират вещни права върху кантората, продадена на третата ответница и по никакъв начин не са оспорили владението, което ищецът твърди, че осъществява. Въззивният съд е развил и собствени мотиви, при които е изключил възникването на упражненото право на иск срещу тези двама ответници. Приел е, че гражданският процес е форма на защита на съществуващи, а не на съществували в минал момент права и само законодателят е допустимо да изключи това правило, намерило уредба в Основните положения на ГПК (чл. 2 ГПК). Ето защо всички установителни искове в защита на собственост към минал момент са изчерпателно уредени в действащото ни процесуално право, например чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Предявените срещу ответниците Р. М. и С. М. не са сред изключенията.
Върховният касационен съд не намира противоречие в тези изводи и ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Действително двата отрицателни установителни иска за отричане на качеството на ответниците М. на собственици на кантората към миналия момент – този, предхождащ разпоредителната сделка в полза на третата ответница, – не са сред хипотезите numbers clausus и извършеното нормативно тълкуване не включва в предметния си обхват изключенията от общото правило на чл. 2 ГПК. Това е и обяснимо чрез правилото, че когато предявяването на установителен иск е предвидено от самия законодател, е недопустимо да бъде поставян въпрос за интереса като абсолютна процесуална предпоставка. Следователно определението на въззивния съд, с което исковото производство е частично прекратено, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпреки изхода на производството е неоснователна претенцията на адвокат Я. А., назначена за особен представител на ответниците М., Върховният касационен съд да й определи възнаграждение за изготвения писмен отговор по частната жалба. Трудът по отговор без правни последици е на риск на особения представител е недопустимо в тежест на ищеца да се възложи заплащането на възнаграждение.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24 606/ 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 4591/ 2013 г. пи описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV „Б” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.