О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №113/17.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1487 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 307 ГПК.
Подадена е молба за отмяна на заповед за изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист на основание влязлата в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 2700/ 2013 г. на Варненски районен съд.
Молбата е от Т. П. У., длъжникът, срещу когото в полза на [фирма] са издадени влезлите в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Молителят твърди, че писмото от заявителя [фирма] с признание, че главницата отразява извършена корекция по чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия (ОУДПЕЕМ), е ново обстоятелство от съществено значение за съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение (цена на ел. енергия, мораторни лихви и разноски в заповедното производство), което не е могло да му стане известно до изтичане на срока за подаване на възражение, съответно до изтичане на срока за подаване на частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Счита, че изложеното осъществява основание за отмяна на влезлите в сила заповед за изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
Ответникът по молбата [фирма] възразява, че тя е недопустима. Претендира разноски.
Обстоятелството, което длъжникът е открил след изтичане на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение и което е със значение за съществуването на вземането по издадената заповед, е релевантно тогава, когато осъществява и допълнителните изисквания на чл. 424 ГПК за допустимост иска, предвиден в цитираната разпоредба. Законодателят е предоставил искова защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение. Влезлите в сила заповед за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист обаче са недопустим предмет на молба за отмяна. Обективното ни процесуално право не предвижда извънреден способ за контрол на двата съдебни акта.
А. за това, че отправеното до Върховния касационен съд искане не може да се квалифицира като искова молба с искане за защитата по чл. 424 ГПК, следва от това, че: 1) липсва подобен петитум; 2) към 07.01.2015 г. (датата на молбата) е изтекъл законният тримесечен срок по чл. 424, ал. 2 ГПК (в обстоятелствената й част длъжникът твърди, че за корекцията узнава на 05.10.2014 г.) и 3) на 17.09.2013 г. е влязло в сила определение по гр. д. № 10 676/ 2013 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по иска, предвиден в чл. 424 ГПК, поради неспазване на законния срок (лист 72 – 75 от делото на Варненски районен съд). Следователно за Върховния касационен съд не възниква и задължението по чл. 118 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК молителят следва да плати сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за писмения отговор от ответника по молбата в размера по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Т. П. У. с искане за отмяна на влезлите в сила заповед за изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 2700/ 2013 г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Т. П. У. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК сумата 300 лв.
Определението може да се обжалва от У. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.