5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София,13.06.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2870 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 19.12.2013г. по в.гр.д.№801/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] срещу [фирма] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на сграда-трафопост “А.”, находящ се в [населено място], кв.Изток, монолитно строителство, на един етаж, застроена площ 72кв.м., местонахождение [населено място], кв.Изток, при граници по А.№2359/03.05.2002г.: изток-зелени части, запад-детска площадка, север-зелени площи, юг-паркинг, с идентификатор 55871.514.6942.1, намираща се в ПИ с идентификатор 55871.514.6942 по КККР на [населено място], кв.Изток, утвърдени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на ИД на А., с предназначение-за електропроизводство.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: при наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. обектът на спора-енергиен обект, сграда-трафопост, станал ли е общинска собственост към момента на влизане в сила на закона /17.09.1991г./ и по въпроса ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект-трафопост в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент /17.09.1991г./ да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумцпия, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, както и след преминаването на дейността по електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество / [фирма]/, преминали ли са трафопостовете /и по-конкретно спорния трафопост/ в патримониума на дърговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.—17.09.1991г., респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. оборотна ведомост, от която да се установят конкретните актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост; каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания; допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие. Навежда и доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на задълженията му по чл.271, ал.1, изр.1-во ГПК във вр. с чл.273 ГПК, във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, на принципа на обективната истина, прогласен в чл.10 ГПК, на противоречие с разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.154, ал.1 ГПК, както и за нарушение на принципа на разпределение на доказателствената тежест.
Ответникът по касационна жалба [фирма] не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
[община] е предявила срещу [фирма] иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ трафопост, като поддържа, че правото на собственост е придобито по реда на §7, ал.1, т.7 ПЗР З..
В обжалваното решение е прието,че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че след като общината претендира, че е собственик на сградата-трафопост на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР З., то следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на общината, а в тежест на ответното дружество е да докаже, че трафопостът е включен в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила-17.09.1991г.
Прието е за безспорно установено, че трафопостът обслужва 285 броя крайни потребители, намиращи се на територията на [община], като същият представлява сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение и като вид площадков енергиен обект е елемент от енергийната система на страната. Прието е, че няма събрани доказателства, установяващи, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината. Изложени са и съображения, че по делото не е установено и изключение от установеното в чл.2 от Закона за енергетиката/отм./ правило, а именно, че е налице предвидената в чл.2, ал.2 от същия закон възможност кооперативна или друга обществена организация с разрешение на Асоцияция “Енергетика” да придобива и притежава отделни енергийни обекти, с оглед на което е прието, че не е налице първата от предвидените в §7, ал.1, т.7 ПЗР З. предпоставки, вкл. и по съображения, че трафопостът предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която е държавна.
Прието е, че не е налице и втората предпоставка на §7, ал.1,т.7 ПЗР З., а именно трафопостът да не е вписан в баланса на дружеството. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за електростопанството/отм./ дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическата енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”,т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закона и без наличие на изричен акт за това, а като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергията и част от енергийния пръстен на страната, процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия, осъществяващи тази дейност. Изложени са и допълнителни съображения, че в случая обектът е отразен в инвентарните книги, което е достатъчно да се приеме, че същият е собственост на предприятието.
За неоснователно е прието възражението, че текстът на §7, ал.2 ПЗР З. действа от момента на влизането му в сила през 1995г. и няма обратно действие. Изложени са съображения, че тази норма представлява допълнение към разпоредбата на ал.1, поради което, макар и приета по-късно, то нейната цел е преценката на фактите и обстоятелствата към 17.09.1991г., а не в по-късен момент и с тази разпоредба не се преуреждат с обратна сила вече уредени правни последици от юридически факти, а се доизяснява правилото на ал.1 на §7 ПЗР З..
В обжалваното решение следователно съдът не е изразявал становище, че разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР З. има обратно действие /а дори напротив/, поради което и въпросът допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие следва да се приеме за неотносим. Освен това следва да се отбележи, че предмет на обжалване в настоящия случай не е решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, за да се налага да се извършва преценка за правомощията на този съд да дава тълкуване на определена правна норма, вкл. и за обратното й действие.
Основното съображение на въззивния съд, за да приеме, че предявеният иск е неоснователен е, че отразяването на обекта в инвентарните книги е достатъчно да се приеме, че същият е бил собственост на предприятието към момента на преобразуването, а и към момента на влизане на З. в сила. За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да обоснове в изложението към касационната си жалба, че по този обуславящ правните изводи на съда въпрос е налице противоречива практика на съдилищата или практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил, респ. че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението към подадената от [община] касационна жалба с вх.№593/24.01.2014г. обаче въпрос, свързан с отразяването на обекта в инвентарните книги на преобразуваното държавно предприятие не се поставя. И доколкото посредством останалите въпроси, формулирани от касатора с цел обосноваване наличие на основание за допускане на касационно обжалване, не би могло да бъде направено уточнение на изложението в посочения по-горе смисъл, следва да се приеме, че предпоставки за допускане на касационно обжалване по настоящето дело не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.12.2013г. по гр.д.№801/2013г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: