О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140/ 02.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 179 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3518/ 31.07.2015 г. по гр. д. № 1007/ 2014 г, с което Окръжен съд – Благоевград, като потвърждава решение № 2878/ 03.10.2014 г. по гр. д. № 436/ 2013 г. на Районен съд – [населено място], отхвърля исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявени срещу Ф. М. Я., С. А. С., М. М. Я., А. А. С. и А. М. Е., че към образуване на ТКЗС Д. М. А., наследодател на ищеца Х. Х. Х., е собственикът на една нива, находяща се в м. Мандрата в землището на [населено място]. К. иска въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствата, които са били допуснати от първоинстанционния съд, но определението за това е било отменено поради това, че страната е пропуснала съдебния срок за тяхното събиране, когато пропускането на срока има за причина особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее (смърт на родител)? К. счита, че въпросът е включен в предмета на делото, обуславя изводите на въззивния съд, а е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът М. М. Я., ответник и по касационната жалба, я намира недопустима поради това, че делото е гражданско с цена на иска под 5 000 лв. Възразява въззивното решение да бъде допускано до касационен контрол, защото счита, че повдигнатият въпрос не обуславя изводите на въззивния съд. Претендира разноски.
От останалите ответници не постъпват писмени отговори на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира отводът за неоснователен. Жалбата има допустим предмет, тъй като е подадена след датата, на която влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) и е срещу въззивно решение по искове за собственост относно недвижим имот, които са предявени при условията на пасивно субективно съединяване. Налице е изключението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно което цената на иска за вещно право върху недвижим имот не е сред предпоставките за допустимост на касационната жалба. Подадена е от легитимирана страна – ищецът по отхвърлените с решението искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но решението не следва да бъде допускано до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
Придобивната давност е заявеното основание, с което ищецът (сега касатор) обосновава своите твърдения, че неговият наследодател е бившият собственик на имота към образуването на ТКЗС. С въззивното решение исковете са отхвърлени при неблагоприятни последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК).
По искане на касатора първостепенният съд е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели в режим на довеждане за установяване на предпоставките на оригинерното основание (осъществявано от наследодателя владение върху имота). Впоследствие определението за това е било отменено, тъй като касаторът не е довел свидетелите, за да е възможно те да бъдат разпитани (чл. 253, пр. 1 ГПК). С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени, също при неблагоприятни последици на доказателствената тежест спрямо касатора.
Във въззивната жалба той се е оплакал, че с определението по чл. 253, пр. 1 ГПК е допуснато съществено процесуално нарушение. Не е заявил конкретните обстоятелства, от които извежда оплакването. Не е въвел такива и в откритото съдебно заседание, в което е поискал въззивният съд да допусне (повторното) събиране на същите доказателства. В. съд отхвърля искането с мотиви от забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК.
За първи път в касационната жалба касаторът заявява, че в деня на откритото съдебно заседание пред първата инстанция, в което е следвало да доведе свидетелите, е починала неговата майка.
Настоящият състав на Върховният касационен съд не намира, че повдигнатият от него въпрос обуславя изводите в решението. Събитието, препятствало касатора да доведе свидетелите пред първоинстанционния съд и което той не е могъл да преодолее, е настъпило в откритото съдебно заседание, в което е постановено определението по чл. 253, пр. 1 ГПК. К. е бил длъжен да го изтъкне във въззивната жалба или най-късно в откритото съдебно заседание, в което е направил същото доказателствено искане пред въззивния съд. Касационната жалба и въпросът в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е недопустимо да се базират на оплаквания и твърдения, които касаторът е можел и не е изтъкнал във въззивната си жалба. Изложеното изключва общото основание за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора са разноските, които ответникът по касация М. Я. е направил пред настоящата инстанция. Те възлизат на платеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване № 3518/ 31.07.2015 г. по гр. д. № 1007/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Х. Х. Х. ЕГН [ЕГН] да заплати на М. М. Я. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.