1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 13.02.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6713 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. М. Ю. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 02.07.2013г. по гр.д.№127/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба между Е. Х. М. с квота 6/45 ид.части, Е. М. Ю. с квота 12/45 ид.части, Ю. Х. Х. с квота 6/45 ид.части, Н. А. Х. с квота 6/45 ид.части, О. С. с квота 1/45 ид.част, Б. С. с квота 1/45 ид.част, М. Сюнгер с квота 1/45 ид.част, Т. С. с квота 1/45 ид.част, Х. А. с квота 1/45 ид.част, Б. Е. с квота 5/45 ид.части и Н. Й. с квота 5/45 ид.части на нива от 15.003 дка в землището на [населено място], м.”А.”, имот №010004 по плана за земеразделяне на селото и нива от 21.036 дка в землището на [населено място], м.”К. екинлик”, имот №029045 по плана за земеразделяне на селото.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придобивната давност, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Като съдебни актове, удостоверяващи наличието на противоречива практика по поставения въпрос, касаторът сочи решение №872/13.02.2006г. по гр.д.№259/2005г. на І ГО на ВКС и решение №266/29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. на І ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Е. Х. М. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски, посочени в отговора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е прието,че процесните имоти са били собственост на общия наследодател Ю. Р. Ю. и с решение на ОСЗГ-гр.Д. №15/18.10.1998г. и №312/03.03.1998г. са възстановени на неговите наследници, като с договор за дарение /н.а.№137/2011г./ съделителят Е. М. Ю. е получил по 1/10 ид.част от имотите от своя баща М. Ю. и своята баба А. А.. Прието е, че през годините някои от наследниците са получавали рента за имотите и са сключвали договор за наем на същите с оглед на което липсва явно и необезпокоявано владение на имотите от страна на Е. Ю.. Възражението на този съделител за придобиване на имотите по давност е прието за неоснователно и по причина, че не е доказал изрично отблъсване от негова страна на правата на останалите наследници върху техните части, т.е. не е доказал извършване на действия, обективиращи спрямо останалите съсобственици намерението му да промени основанието си от държане на техните идеални части във владение са себе си, отричайки техните собственически права.
Във връзка с поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване следва да се отбележи, че с приемането на ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС беше преодоляно противоречивото разрешаване в практиката на въпроса за приложението на придобивната давност в отношенията между съсобственици като се прие, че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС се счита оборена. Ако се позове на придобивна давност за чуждата идеална част, този съсобственик трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си.
С така даденото разрешение на поставения въпрос въззивният съд изцяло се е съобразил като е приел, че възражението за придобивна давност е неоснователно, след като не е доказано Е. Ю. да е извършил действия, обективиращи спрямо останалите съсобственици намерение да промени основанието си от държане на техните идеални части във владение за себе си, отричайки техните собственически права. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационна жалба Е. Х. М. следва да бъде присъдена сумата 150лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.07.2013г. по гр.д.№127/2013г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. М. Ю. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Е. Х. М. сумата 150лв. / сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,