5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 22.05.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2322 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 10.12.2013г. по в.гр.д.№737/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на А. И. К.-Г., че И. С. Г. е индивидуален собственик на имот с идентификатор 56784.514.929.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на А..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, по които въпроси има формирано различие с практиката на отделните съдилища, както и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. С. Г. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
И. С. Г. е предявил срещу А. И. К. иск за признаване, че той е индивидуален собственик на придобития по време на брака на страните имот с идентификатор 56784.514.929.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито по време на брака на страните на 26.08.2003г. по силата на договор за замяна между И. Г. и министъра на отбраната, като в замяна на процесния имот И. Г. е прехвърлил недвижим имот с цена в размер на 3366.28лв., който е придобит от И. Г. на 09.06.1994г. преди сключването на брака и е представлявал негово лично имущество. Разликата в цените на двата заменени имота в размер на 9208.52лв. е платена с платежно нареждане №128010 от 04.06.2003г. в [фирма]-П.. Прието е, че разликата в цената на заменените имоти е платена с лични средства на И. Г., придобити по дарение по време на брака. По отношение на съображенията досежно обстоятелството, че майката на И. Г. е осигурила сумата от 7000лв., която му е дарила за заплащане на разликата в стойността на заменените имоти въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния и е препратил към същите по реда на чл.272 ГПК. Изложил е също и съображения, че в контекста на тази констатация са и депозираните гласни доказателства от свидетелката Д., поръчител на майката на И. Г. при теглене на твърдяния кредит от 7000лв., които потвърждават и твърденията относно предназначението на сумата /за доплащане на процесния апартамент при извършената замяна/.
Прието е въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, че майката на И. Г. е разполагала и със спестявания над 2000лв., които също му е дарила за доплащане на разликата в цената на имотите, като са изложени съображения, че не е налице разминаване в показанията на двете групи свидетели досежно обстоятелството, че майката е разполагала със спестявания, но поради факта,че не са били достатъчни е прибегнала към теглене на кредит. Изложени са съображения защо следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д. и Г., както и че показанията следва да бъдат ценени с оглед на обстоятелството, че предвид значителната отдалеченост във времето, фактите, възприети лично от свидетеля се видоизменят в детайлите в една по-малка или по-голяма степен.
По отношение на взета назаем сума от свидетелката Д. въззивният съд е приел,че дори да е получена твърдяната от А. К. сума, то И. Г. е получил обезщетение през месец декември, 2003г. на обща стойност 7772.75лв., които средства не попадат в кръга на СИО.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос длъжен ли е въззивният съд да направи собствена преценка на събраните доказателства като вземе предвид всички такива и обсъди всички възражения и доводи на страните.
Въпросът се поставя във връзка с твърдение, че съдът е изследвал едностранчиво събраните доказателства и не се е произнесъл по направените от касатора възражения и поддържани твърдения и доводи и по-специално във връзка с твърдението, че законът изисква писмена форма за установяване на сключен договор за кредит и за недопустимостта доказването му да стане с гласни доказателства с позоваване на чл.430, ал.3 ТЗ.
Така поставеният въпрос преди всичко съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането на доказателства по смисъла на чл.281 ГПК, поради което не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Освен това въпросът се основава на поддържана от касатора теза за необходимостта при твърдение за сключен от свидетел договор за кредит да бъдат представени писмени доказателства, която теза не е била споделена от въззивния съд, който в съответствие с трайно установената съдебна практика е приел, че в случая имащото значение за спора обстоятелство е дали свидетелят е дарил на страната определена сума, за доказването на което обстоятелство с оглед родствената връзка не е необходимо представяне на писмени доказателства. Още повече, че обстоятелството дали средствата са получени от майката на ищеца по договор за кредит не представлява факт с правно значение за настоящия спор. Следва да се отбележи също така, че по правилата на сега действащия ГПК въззивният съд разполага с правомощието да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по въпроси, по които изводите и констатациите му са аналогични /чл.272 ГПК/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса възможно ли е съдът да изгражда фактически, а оттам и правни изводи, когато липсват доказателства и са нарушени процесуалните норми за представянето им. Въпросът е поставен отново във връзка с твърденията, че е необходимо представяне на договор за кредит, без който не може да се приеме, че майката на ищеца му е дарила суми, получени от банков кредит.
Както вече беше отбелязано, ирелевантно е обстоятелството какъв е произходът на дарените на единия от съпрузите средства. От съществено значение е само фактът на извършено дарение и на сумата, която е била дадена по този договор, а по тези въпроси съдът се е произнесъл в съответствие с трайно установената практика на съдилищата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да изследва доказателствата в съвкупност с другите такива и с направените възражения във връзка с твърдението, че при сключването на договора за замяна са платени и режийни разноски и такси по прехвърляне на собствеността без да е уточнено и доказано от ищеца кои суми за кои точно плащания са насочени.
Основният въпрос, който обуславя изхода на спора е какъв е произходът на средствата, вложени при придобиването на имота, т.е. на средствата, с които е извършено доплащането на разликата между заменените имоти. Такъв въпрос обаче от касатора не се поставя. Липсват и оплаквания в тази насока в касационната жалба, с оглед на което касационната инстанция не разполага с правомощието да се произнесе по такъв въпрос. А доколкото с оглед на това останалите поставени въпроси са ирелевантни или по тях въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси по същността си представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК и не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване : касаторът поддържа, че съдът е отказал да допусне поискани доказателства, както и че не се е произнесъл по искания, възражения и доводи,вкл. не е обсъдил показанията на свидетелите на касатора и част от показанията на свидетели на другата страна, от които се твърди, че е установено, че съпрузите са взели заем от близка на касатора, пред която изрично са заявили, че ще ползват заема за покупка на жилище. Твърди , че съдът не е изложил съображения на кои свидетели дава вяра и защо, както и че ако съдът не е съобразил, че ищецът е пропуснал да представи доказателство с исковата си молба /в случая договора за банков кредит, получен от майката на И./ и е приел за установени факти, за които не са ангажирани своевременно доказателства, за което изрично поддържа, че представлява процесуално нарушение, обосноваващо основание за отмяна на въззивното решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.12.2013г. по гр.д.№737/2013г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА А. И. К.-Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на И. С. Г. сумата 2300лв. /две хиляди и триста лева/, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: