О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130/23.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Геника Михайлова ч. гр. д. № 642 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2060/ 28.10.2014 г. по ч. гр. д. № 1249/ 2014 г, с което Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] – Гърция срещу разпореждане № 2277/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 2325/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд за връщане на частна жалба вх. № 6679/ 07.03.2014 г. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението се обжалва от [фирма] – Гърция (Банката) с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси:
1. Когато е сезиран с частна жалба срещу определение на първостепенния съд, което е допустим предмет на инстанционен контрол (чл. 274, ал. 1 ГПК), задължен ли е въззивният съд служебно да се произнесе и по допустимостта на определението?
2. Когато страната е упълномощила адвокат, но само за изготвяне и подаване на частна жалба по делото, редовно ли е връчването на съобщение чрез лице в кантората на адвоката?
3. Когато съобщението е връчено на лице, различно от адресата, което е оправомощено от закона да го получи, има ли задължение връчителят да удостовери самоличността и качеството на лицето, ако то се е съгласило да приеме съобщението и длъжен ли е връчителят да удостовери съгласието?
4. Когато страната е упълномощила адвокат по делото, но връчването на съобщението е извършено на лице, различно от адвоката, длъжен ли е връчителят да удостовери самоличността и качеството на лицето, което се е съгласило да получи съобщението?
5. Когато законния срок (този по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК) има за начало датата, на която съобщението е било връчено, но връчването е нередовно, следва ли да се приеме, че срокът е започнал да тече?
К. се оплаква, че с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане на първата инстанция, което не съответства на указания, които въззивната инстанция е дала за извършването на допълнителни действия по администриране на въззивна жалба на [фирма] – Гърция. Затова го намира недопустимо. К. се оплаква, че обжалваното определение е санкционна последица от съдебен срок, който не е започвал да тече поради нередовност при връчването на разпореждането за връщане на предходна частна жалба на Банката.
От ответниците по частната касационна жалба не постъпва отговор.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, могат да се обжалват пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С определението, предмет на частната касационна жалба, въззивният съд е оставил без уважение частна жалба на Банката срещу разпореждане, с което първата инстанция връща предходна частна жалба и разпореждането е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Следователно частната касационна жалба има допустим предмет. Тя изхожда от легитимирана страна – касаторът, чието надлежно упражняване на право на частна жалба въззивният съд е отрекъл. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е редовна и допустима, но липсва основание за допускането на касационния контрол. Поставените въпроси не обуславят изводите на въззивния съд в обжалваното определение.
Действително разпореждането, потвърдено с обжалваното пред ВКС определение на въззивната инстанция, е постановено след като делото е било върнато с указания първата инстанция да извърши допълнителни действия по администриране въззивна жалба от Банката срещу първоинстанционното решение. След указания за изправяне на нередовности на въззивната жалба, които първата инстанция е дала в изпълнение на тези указания, въззивната жалба е върната като нередовна. Разпореждането на първата инстанция е обжалвано с частна жалба вх. № 34 364/ 12.12.2013 г. Тази частна жалба на Банката (първа) също е върната като нередовна. Разпореждането е обжалвано с частна жалба вх. № 6679/ 07.03.2014 г. Тази частна жалба на Банката (втора) също е върната като нередовна с разпореждане на първоинстанционния съд. Определението, с което това разпореждане е потвърдено от въззивната инстанция, се обжалва с частната касационна жалба, с която е сезиран настоящия състав. Изложеното означава, че връзка между указанията на въззивната инстанция за допълнителни действия по администриране на въззивната жалба на Банката срещу първоинстанционното решение и разпореждането за нейното връщане като нередовна от първата инстанция има. Връзка между тези указания и разпореждането за връщане на частната жалба вх. № 6679/ 07.03.2014 г. няма. Тя е прекъсната от разпореждането за връщане на частна жалба вх. № 34 364/ 12.12.2013 г. (първата) и от това, че тази частна жалба на Банката (първа) е върната. Следователно първият поставен от касатора въпрос не обуславя законосъобразността на обжалваното определение.
За да потвърди разпореждането, с което първата инстанция е върнала частна жалба вх. № 6679/ 07.03.2013 г. на Банката като просрочена, въззивният съд е приел, че хипотезисът на санкционната последица на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК осъществява следното: 1) частната жалба има за предмет разпореждане, с което първата инстанция е върнала като нередовна предходната частна жалба; 2) преписът от това разпореждане е връчен на 25.02.2014 г. редовно и 3) частна жалба вх. № 6679/ 07.03.2013 г. е подадена по пощата на 05.03.2014 г. – денят, следващ изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Изводът за редовност на връчването въззивната инстанция е направила поради това, че: 1) преписът от разпореждането за връщане на предходната частна жалба за Банката е връчен на адвокат на адреса на кантората на адв. В. П., 2) адв. В. П. е представителят на адвокатско дружество „П. и П.”, 3) адвокатското дружество е упълномощено да представлява Банката с общо пълномощно и 4) при удостоверяване на връчването на разпореждането за връщане на предходната частна жалба на Банката връчителят е посочил името и качеството на получателя.
Следователно вторият поставен от касатора въпрос не обуславя изводите на въззивния съд в обжалваното определение. Това е така, защото са неверни твърденията в жалбата, че представителната власт на адв. П. изключва възможността да получава съобщения за Банката. Третият и четвъртият въпрос също не обуславят тези изводи. Това е така, защото редовността на връчването въззивният съд е преценявал според изискванията на чл. 51 ГПК, не на чл. 46 ГПК (тя не намира приложение) и съобщението удостоверява изпълненото задължение по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК. Последният поставен от касатора въпрос също не обуславя тези изводи. Това е така, защото въззивната инстанция е приела, че срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК е започнал да тече на и към датата на подаване на частна жалба вх. № 6679/ 07.03.2014 г. е изтекъл като последица от редовността на връчването на разпореждането за връщане на предходната частна жалба на Банката.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2060/ 20.10.2014 г. по ч. гр. д. № 1249/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.