Определение №360 от 42166 по гр. дело №2286/2286 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360/11.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2286 по описа 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 33/ 09.2015 г. по гр. д. № 2723/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд като потвърждава решение № 2813/ 27.05.2015 г. и решение № 4279/ 20.08.2014 г. на Варненски районен съд в обжалваните части, признава за установено по отношение на М. К. Н., Т. П. Й. и Д. С. Й., че Т. М. Д., К. М. П. и Д. М. П. на основание реституция по ЗСПЗЗ са собствениците на 821 кв. м. (реална част от новообразуван поземлен имот (НПИ)) и на основание чл. 108 ЗС осъжда Т. П. Й. и Д. С. Й. да предадат владението на 407 кв. м. (част от спорните 821 кв. м. от НПИ) при условие, че Т. М. Д., К. М. П. и Д. С. Й. заплатят на Т. и Д. Й. на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата 143 лв. Решението се обжалва и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която насрещните искове на Т. и Д. Й. за подобренията в имота са отхвърлени над общо присъдената сума от 143 лв. до пълните предявени размери за сумата 12 386. 98 лв.
Решението се обжалва от касатора М. К. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца? Искането е обосновано с общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. К. счита, че въпросът е включен в предмета на делото, обусловил е изводите на въззивния съд по активно субективно съединените искове, предявени срещу него, и се решава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
Решението се обжалва и от касаторите Т. и Д. Й. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите: 1) Допустимо ли е ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота свои права, различни от тези по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ (ОСЗГ, ПК)? и 2) Може ли да се приеме, че един строеж е незаконен, не представлява подобрение и не увеличава стойността на имота, защото подлежи на премахване, само въз основа на акта за констатиране наличие на незаконен строеж или за извода е необходимо да има влязла в сила заповед за премахването на строежа, издадена от компетентния орган? Тези касатори обосновават своето искане с общото и с допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те считат, че въпросите са включени в предмета на делото; обуславят изводите в решението, първият – по частично уважените искове по чл. 108 ЗС, а вторият – по евентуалните насрещни искове и въззивният съд ги е разрешил в противоречие съответно с ТР № 6/ 2006 г. по тълк. д. № 6/ 2005 г. ОСГК на ВКС и ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС (по първия въпрос) и с т. ІІ, 6, 7 и 8 от ППлВС 6/ 1974 г, решение № 315/ 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/ 2011 г, ГК, І-во ГО, определение № 1017/ 27.10.2010 г. по гр. д. № 1142/ 2010 г. ВКС, ІІ-ро ГО и решение № 517/ 30.11.2011 г. по гр. д. № 113/ 2010 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО (по втория въпрос).
Ответниците по касация Т. М. Д., К. М. П. и Д. М. П. възразяват въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като поставените въпроси имат претендираното значение.
Настоящият състав намира, че касационните жалби са срещу решение по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв, включително по насрещните евентуални искове и ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложимо. Подадени са от легитимирани страни. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбите са редовни и допустими, но поставените въпроси не обуславят изводите на въззивния съд.
По касационната жалба на М. Н..
Въззивният съд е приел, че ищците (сега ответници по касация) се легитимират като собственици на НПИ, включително и върху спорната реална част от 821 кв. м, а исковете по чл. 108 ЗС срещу този касатор са отхвърлени в осъдителната част, тъй като касаторът М. Н. владее реална част, но тя е различна от спорната. Следователно въпросът, включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивният съд, е различен от този, който касаторът М. Н. поставя. Обуславящият въпрос, включен в предмета на делото, е, когато искът по чл. 108 ЗС е предявен за реална част от недвижим имот и бъде установен заявеният придобивен способ, но ответникът владее реална част, различна от спорната, допустимо ли е съдът да постанови установителен диспозитив за спорната част. Изложеното изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол по жалбата от М. Н..

По касационната жалба на съпрузите Т. и Д. Й..
Въззивният съд е уважил тази група ревандикационни искове частично, като е приел, че ответниците по касация на основание земеделска реституция са собствениците на целия НПИ, включително и върху спорните 821 кв. м. реални части, но касаторите Т. и Д. Й. владеят само 407 кв. м. от тях. Въззивният съд е приел, че е недопустимо възражението на касаторите Т. и Д. Й. за материална незаконосъобразност на решението на органа на земеделска реституция по възстановяване на правото на собственост. В обобщение на разрешението, дадено с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС, е счел, че при иск за собственост, основан на земеделска реституция, легитимация по възражението за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ (ОСЗГ, ПК) не притежава всеки ответник, който противопоставя право, възникнало след колективизацията. Легитимация нямат и касаторите Т. и Д. Й., доколкото техните твърдения са, че са придобили имота по давностно владение след колективизацията. Въззивният съд е изключил осъществяването на оригинерното основание по чл. 78, ал. 1 ЗС, като е съобразил, че за начало на давностният срок следва да приеме 13.04.2006 г. (датата, на която реституционната процедура е приключила със заповедта на кмета по чл. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ) и към 02.07.2012 г. (датата на предявяване на исковете) не е изтекъл необходимият 10-годишен срок.
Насрещните искове за заплащане на подобренията в реалната част от имота, предявени под настъпило положително процесуално условие, са квалифицирани по чл. 74, ал. 1 ЗС и са уважени частично. Въззивният съд е отказал да квалифицира като подобрение постройките, изградени от касаторите Т. и Д. Й.. Аргументирал се е с това, че те представляват незаконен строеж, който подлежи на премахване и с липсата на доказателства, че ответниците по касация желаят да ги запазят. Според въззивният съд подлежащ на премахване е всеки незаконен строеж, за който липсва удостоверение за търпимост, а не само този, за който има заповед за премахване, издадена от компетентния орган.
Следователно първият въпрос, който повдигат касаторите Т. и Д. Й., е по исковете по чл. 108 ЗС, предявени срещу тях, но той не обуславя изводите на въззивния съд. Въззивният съд е уважил тази група искове частично не само по причина на недопустимост на възраженията за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗГ, но и поради неоснователност на възражението за оригинерния придобивен способ. Повдигнатият въпрос е от значение за първата група мотиви, но е без значение за втората група. Въпрос по втората група касаторите Й. не поставят.
Вторият въпрос, повдигнат от тях, също не обуславя изводите на въззивния съд в частта, с която насрещните искове са отхвърлени. Въззивният съд е обсъдил липсата на издадена заповед за премахване на постройките според изискванията, зададени с т. ІІ. 6, 7 и 8 на ППлВС № 6/ 27.12.1974 г, но е третирал като подлежащ на премахване всеки незаконен строеж, за който няма издадено удостоверение за търпимост. Касаторите не поставят въпроса, дали липсата на издадено удостоверение за търпимост на сградата, построена в чуждия имот, е достатъчна за извода, че строежът е незаконен и подлежи на премахване, а точно той обуславя изводите на въззивния съд за частичната неоснователност на исковете по чл. 74, ал. 1 ЗС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 33/ 09.01. 2015 г. по гр. д. № 2723/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top