5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 22.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2714 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, представлявано от Р. Д.-старши юрисконсулт в Областна дирекция “Земеделие”-Х., представител по пълномощие на министъра на земеделието и храните, срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 11.02.2015г. по в.гр.д.№11/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието и храните, че Д. Р. В. е собственик на следните недвижими имоти: имот №189.1 по КК на [населено място] извор, ЕКАТТЕ 17141, [община] с площ 6.002 дка, идентичен с парцел първи по план за парцелиране на овчарници към Втори стопански двор на [населено място] извор; имот №189.2 по КК на [населено място] извор, ЕКАТТЕ 17141, [община] с площ 4.363 дка, идентичен с парцел четвърти от план за парцелиране на овчарници към Втори стопански двор на [населено място] извор; имот №189.3 по КК на [населено място] извор, ЕКАТТЕ 17141, [община], с площ 3.715 дка, идентичен с парцел пет по план за парцелиране на овчарници към Втори стопански двор на [населено място] извор; имот №189.4 по КК на [населено място] извор, ЕКАТТЕ 17141, [община], с площ 7.377 дка, идентичен с парцел шести по план за парцелиране на овчарници към Втори стопански двор на [населено място] извор; имот №198.7 по КК на [населено място] извор, ЕКАТТЕ 17141, [община], с площ 2.495 дка, идентичен с парцел трети по план за парцелиране на овчарници към Втори стопански двор на [населено място] извор и имот №189.8 по КК на [населено място] извор, ЕКАТТИ 17141, [община], с площ 2.315 дка, идентичен с парцел втори по план за парцелиране на овчарници към Втори стопански двор на [населено място] извор, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Допустимо ли е при липсата на осъществени елементи от фактическия състав на уредената в чл.48а ППЗСПЗЗ процедура за придобиване право на собственост върху земя-прилежаща площ, да настъпи вещноправният ефект на този придобивен способ?
2. С оглед неосъщественото прехвърлане право на собственост върху прилежащи към сгради и съоръжения, собственост на организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ площи, допустимо ли е за имоти, собственост на държавата /чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, ДВ.бр.72/14.08.1993г./ да тече придобивна давност в полза на трето лице?
Излагат се съображения, че по делото липсва безспорно доказателство за извършено от приобретателя на сградите плащане по Републиканския бюджет на прилежащите към сградите площи.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Р. В. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Д. Р. В. е предявил иск за признаване право на собственост върху земеделски земи, като твърди, че е придобил правото на собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС.
За да достигне до извода, че предявеният от Д. Р. В. иск за признаване правото им на собственост върху процесните недвижими имот е основателен, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че процесните имоти и изградените постройки върху тях /представляващи овчарници към момента на съществуването на ТКЗС и находящи се в стопанския му двор/ са били част от имуществото на бившето ТКЗС”Златен клас”-с.Горски извор и като такова имущество са били продадени от ЛС на ТКЗС на търг, проведен на 16.12.1994г. Прието е, че на търга имотите са били закупени от Х. Д. Д., участвал в търга в качеството си на правоимащ, като в тази насока по делото са представени Протокол на ЛС на ТКЗС за обявяване на спечелилия търга; договори за покупко-продажба на имущество, придобито на търг или дял, сключени между ТКЗС и Х. Д. Д.; фактура за извършено плащане на определената цена на прилежащата земя.
С оглед на така представените доказателства и ангажираните гласни доказателства е прието, че процедурата по придобиването на процесните имоти от страна на Х. Д. Д. е била спазена изцяло и в същата не са били допуснати никакви нарушения на разпоредбите на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба за търговете, които да я опорочат.
Изложени са съображения, че Х. Д. Д. е бил правоимащ по смисъла на чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ и като такъв е участвал в търг за продажба на имущество на ТКЗС, организиран и проведен от ЛС на ТКЗС. Прието е, че сградите, представляващи към 1994г. овчарници, са били заплатени с кюпюри по сметката на ЛС на ТКЗС “Златен клас”, а стойността на прилежащата земя е била заплатена с вносна бележка от 12.01.1995г. по сметка на Данъчна служба-Д., за което е прието, че е извършено в полза на републиканския бюджет съгласно изискването на чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като към онзи момент друга сметка на републиканския бюджет липсват данни да е съществувала. Изложени са съображения, че макар Министерство на земеделието да оспорва извършването на плащането на процесната земя, то не е ангажирало никакви доказателства, от които да се установи, че твърдяното и установено с вносна бележка от 12.01.1995г. плащане да не е постъпило в полза на държавата, нито пък, че основанието за това плащане е било различно от заплащане на земята. Прието е, че във вносната бележка са отразени номерата на закупените парцели, находящи се във Втори стопански двор и от същата, преценена с останалия доказателствен материал, разгледан в неговата съвкупност, следва категоричния извод, че плащането е именно за имотите, предмет на производството по делото. Посочено е също така, че вносната бележка от 12.01.1995г. е посочена в представените по делото договори за покупко-продажба, с които е прехвърлена собствеността върху сградите и прилежащата земя, а общата стойност на прилежащата земя към всички сгради съответства на сумата, записана в бележката.
С оглед на това е прието, че процедурата по прехвърляне на собствеността върху процесните имоти, осъществена от ЛС на ТКЗС “Златен клас”-с.Г. извор по отношение на купувача Х. Д. Д. е била изцяло спазена, поради което същият е придобил собствеността в пълния й обем от права, т.е. след 1994г. процесните имоти са станали частна собственост, не са част от държавния поземлен фонд, поради което и по отношение на същите разпоредбата на чл.27, ал.7 ЗСПЗЗ е неприложима.
Прието е, че Д. Р. В. при условията на пълно и главно доказване е установил по категоричен начин, че владее процесните имоти от 1995г. с намерение за своене и е придобил същите по давност.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от касатора въпрос, а именно по въпроса допустимо ли е при липсата на осъществени елементи от фактическия състав на уредената в чл.48а ППЗСПЗЗ процедура за придобиване право на собственост върху земя-прилежаща площ, да настъпи вещноправният ефект на този придобивен способ. На първо място по причина, че въззивният съд е приел, че всички елементи от фактическия състав на предвиденото в чл.48а ППЗСПЗЗ придобивно основание са осъществени, т.е. в обжалваното решение не се съдържа констатация, обосноваваща дори наличието на съмнение досежно осъществяването на елемент от предвидения в чл.48а ППЗСПЗЗ фактически състав. Основният спор по делото всъщност касае обстоятелството дали цената, определена за прилежащата към сградите земя, е надлежно платена по сметка на републиканския бюджет, което съдът е приел за установено по категоричен начин по причина, че по делото не са представени доказателства плащането да е следвало да се извърши по банкова сметка, различна от тази на Данъчна служба-Д., нито да е установено плащането да не е постъпило по сметка на бюджета. Основният и определящият извода за придобиване правото на собственост от Х. Д. въпрос следователно касае разпределянето на доказателствената тежест досежно извършеното плащане и по-специално липсата на доказателства от оспорващата плащането страна същото да е следвало да бъде извършено по различна банкова сметка, за която платецът да е бил надлежно уведомен към момента на неговото извършване. И доколкото в изложението липсват твърдения доказателствената тежест да е била неправилно разпределена от въззивния съд, респ. представени от касатора доказателства и наведени в тази насока доводи да не са били обсъдени от съда, и въпрос в тази връзка не се поставя, следва да се приеме, че основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Още повече, че обстоятелството дали плащането е било надлежно извършено е ирелевантно за преминаването на правото на собственост в патримониума на купувача и не рефлектира върху действителността на договора, доколкото касае изпълнение на поето по договор задължение, даващо право да се иска разваляне на договора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността да бъде придобит по давност, имот, който е държавна собственост, доколкото по делото е прието, че към момента на установяване на фактическата власт и в целия 10 годишен период, в който тази фактическа власт е била упражнявана, липсват данни имотите да са били държавна собственост. Освен това с оглед въведените по делото оспорвания следва да се приеме, че така поставения въпрос представлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение, доколкото изводът за осъществяване на основанието за придобиване правото на собственост върху процесните имоти от Х. Д. е обусловен от обстоятелството дали определената цена е била надлежно платена, съображения за което вече бяха изложени по-горе.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.02.2015г. по в.гр.д.№11/2015г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните на Република България на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Д. Р. В. сумата 4500лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: