О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 07.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1070 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. М., против въззивното решение № 46 от 31 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 41 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г., с което е отменено решение № 673 от 29 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 130 по описа на районния съд в гр. Сливен за 2010 г. в частта му, с която Ю. К. Л. от [населено място] е осъдена да заплати на касатора 7500 лева на основание чл. 92 ЗЗД – неустойка по чл. 6 от споразумение между страните от 29 август 2006 г., ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска, да заплати 550 лева направени от банката разноски съразмерно уважената част от иска, а банката е осъдена да заплати 100 лева разноски на Л. съразмерно отхвърлената част от иска и вместо него предявеният от касатора евентуален иск против Ю. Л. за заплащане на сумата 7500 лева на основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен, отхвърлени са и предявените при условията на евентуалност искове от касатора против Ю. Л. за заплащане на получена без основание сума в размер на 2500 лева, ведно с мораторна лихва за периода 11 септември 2009 г. – 15 септември 2010 г. и законна лихва от подаването на исковата молба и касаторът е осъден да заплати на Л. сумата от 354,40 лева направени разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, защото изводът на съда по характера на споразумението на страните като допълнително споразумение по трудов договор, е неправилен, тъй като споразумението не съдържа нито един от реквизитите на трудов договор или на допълнително споразумение към него – не съдържа клаузи, свързани с полагането на труд на служителя, нито с неговото трудово възнаграждение, условията на труд или трудови функции; изрично в споразумението е записано, че договорената сума не съставлява трудово възнаграждение и не е обусловена от него; споразумението поражда граждански, а не трудови взаимоотношения и такава е била волята на страните; налице са нарушения на споразумението, свързани със задължения, които не се съдържат в КТ, предвидени са неустойки и лихви, които са чужди за трудовото право; дори част от споразумението да съдържа трудовоправни задължения, това не означава, че цялото споразумение е допълнение към трудовия договор; правилно първоинстанционният съд приема, че със споразумението не са нарушени конституционните права на ответника, свързани с правото му на свободен избор на професия и място на работа и не е налице принуда или натиск от страна на касатора и условията по споразумението по никакъв начин не се отразяват на трудовите права на ответницата и свободната й воля да избира работното си място; дори уговорката на чл. 4 от споразумението да е недействителна, то тя е недействителна и по отношение на насрещните задължения на банката за платената по споразумението сума и следователно сумата е платена без правно основание или на отпаднало основание, като следва връщането й, ведно с мораторната лихва и законната лихва. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за характера на сключеното между страните споразумение за конфиденциалност, недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция, съответно приложимите правни норми за решаването на правния спор по делото; по редица дела на банката срещу бивши служители са заведени идентични претенции и съдилищата са дали противоречиво разрешение по характера на споразумението, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представят се четири невлезли в сила съдебни решения и изпълнителен лист.
Ответницата Ю. К. Л. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Х., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че независимо от наименованието на споразумението от 29 август 2006 г. при тълкуване на волята на страните следва да се приеме, че то не представлява споразумение с гражданскоправен характер – възникнало е по повод и по време на действащо валидно трудово правоотношение и целта му е била да се гарантира лоялното поведение на служителя към работодателя при съществуването на трудови отношения между страните и след тяхното прекратяване; приетите клаузи противоречат на императивно определените от КТ задължения, тъй като се разширява не само кръга на хипотезите, при които би могло да се търси дисциплинарна и имуществена отговорност за поставената в икономическа зависимост страна, но и под страх от търсене на материална отговорност работодателят е ограничил свободата на труд на служителя; въведено е и времево ограничение, противоречащо на принципа за свободното упражняване правото на труд, като санкцията за нарушаване на тези условия е заплащане на суми, наречени неустойки, но имащи характер на наказателна санкция за недобросъвестно поведение на служителя при и след прекратяване действието на трудовия договор; неоснователни са и предявените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД – ответницата е получила плащането на възнаграждение във връзка с трудово правоотношение и отговорността спрямо касатора следва да бъде реализирана по реда на КТ; възнаграждението е получено добросъвестно и работодателят не е доказал противното.
К. съд намира, че са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане по въпроса за характера на споразумение за конфиденциалност, недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция, подписано между страните по спора на 20 август 2006 г. и конкретно за действителността на клаузата за неустойка, касаеща правоотношения, възникващи след прекратяването на трудов договор. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се представят влезли в сила съдебни решения, в които да е дадено разрешение на поставения правен въпрос.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 150 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 46 от 31 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 41 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 150 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: