О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 258/01.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2150 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е протоколно определение от откритото съдебно заседание от 19.01.2015 г, с което Пловдивски апелативен съд е спрял въззивното производство по гр. д. № 1057/ 2014 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на търговско дело № 964/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, образувано по жалба против решение по регистърно дело № 1659/ 2003 г на Софийски градски съд.
Определението се обжалва от „М.” с оплакването, че висящото дело по регистърно производство не осъществява основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
От ответника [фирма], ответник и по частната жалба, не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че частната жалба е с допустим предмет – обжалва се определение на въззивния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на производството (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищецът. Спазен е и срокът по чл. 276, ал. 1 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, но неоснователна.
За да обоснове основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд се е позовал на висящо регистърно производство, образувано по заявление за вписване на обстоятелства по партидата на „М.” в публичния регистър на вероизповеданията в Софийски градски съд. Приел е, че в регистърното производство е заявен и ще бъде решен въпросът за законното представителство на ищеца към предшестващ и към настоящия момент. Тези мотиви на въззивния съд инкорпорират неговото становище, че висящото регистърно производство е годно да разреши въпрос, който е от значение за предмета на делото и за допустимостта на предявения иск.
Законът за вероизповеданията предвижда публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, който се води към Софийски градски съд и регистърно производство за обстоятелствата, които подлежат на вписване (глава ІІІ ЗВ). Ищецът има такъв статут, а органите на управление и представителство са обстоятелства, които подлежат на вписване. Решението на регистърния съд, с което заявлението се отхвърля, е без значение за вписаните обстоятелства в регистъра по чл. 18 ЗВп. Решението на регистърния съд, с което заявлението се уважава изисква вписването на нови обстоятелства в регистъра по чл. 18 ЗСВп. И двете възможни последици на очакваното решение не решават въпроса за законното представителство на ищеца нито към минал момент, нито към настоящия. Следователно висящото регистърно производство е негодно да осъществи привременната пречка на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил процесуалния закон. Обжалваното определение подлежи на отмяна от касационната инстанция.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от откритото съдебно заседание от 19.01.2015 г, с което Пловдивски апелативен съд е спрял производството по гр. д. № 1057/ 2014 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за насрочване на открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.