2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 375
София ,17.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 351 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. А. О. чрез пълномощника си адв. А. Ж. от САК е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г състав от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3620/2007г.
Касационната жалба вх.№ 42253 от 11.08.2009г. е в срок предвид липса на данни решението да е съобщено на касатора до момента на подаването й , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима. В. решение е обжалваемо , защото е постановено след влизане в сила на действащия ГПК, приложим по аргумент от §2 ал.3 ПЗР ГПК, който не изключва касационното обжалване на въззивните решения по искове с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за разлика от чл.218а ал.1 б.”а” от отменения ГПК.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 45 състав от 27.08.2007г. по гр.д.№ 18798/2006г. с което искът по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Мотивите на въззивния съд са, че съгласно ТР 2/1996г. на ВКС, ОСГК ищецът трябва да докаже правото на собственост върху имотите, за които иска да се признае правото му на възстановяване по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. В случая е представена само декларация за внасяне на земите в ТКЗС, която не доказва право на собственост, освен това от свидетелските показания не е установено наследниците на Г. О. да са поделили имотите, останали в наследство и не е установено А. К. да е отблъснал владението на останалите наследници и да е владял процесните имоти за себе си.
Поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос годно доказателство за установяване на правото на собственост на внесени в ТКЗС земи ли е молбата за членство и книгата за членство е от значение за делото, защото е обусловил решаващите изводи на съда. Същевременно тълкуването на чл.12 ЗСПЗЗ от въззивния съд е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 83 от 09.03.2010г. по гр.д.№ 863/2009г. на ВКС, ІІ г.о. според което молбите-декларации за членство в ТКЗС са годно доказателство за установяване правото на собственост върху земеделските земи по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Следователно налице е основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г състав от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3620/2007г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представи вносният документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: