4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 03.11.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4547 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Й. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 16.05.2014г. по гр.д.№507/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.618.87.1.3 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на А., с адрес [населено място], [улица], ет.2, намиращ се в сграда №1, с площ от 50.37 кв.м., ведно с прилежащите към него тераса с площ от 7.74кв.м. и избено помещение с площ от 15.10.кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, между съсобственици М. Б. П. и Д. Й. Й., при равни квоти по ? ид.част за всяка една от тях.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице противоречие досежно площта на имота, констатирано в производството по гр.д.№10646/2010г. по описа на Бургаския районен съд по предявен от Д. Й. Й. против М. Б. П. иск за признаване правото на собственост върху същия имот, което противоречие продължава и в следващите решения на Бургаския окръжен съд при обжалването им, както и в настоящето обжалвано решение, за което поддържа, че е заведено след решение, влязло в законна сила и по несъществуваща законна площ, за което твърди, че е незаконосъобразно. Поставя въпроса дали е правно допустимо и законосъобразно да се разглежда дело за делба, заведено и образувано от другата страна, след като Бургаския районен съд се е произнесъл с решение по съществото на спора и това решение е влязло в законна сила.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителката М. Б. П. изразява становище,че следва да бъде допуснато касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни са изяснени споровете по идентификацията, местонахождението, площта и правата на страните върху процесния имот-с решение на Бургаския окръжен съд по гр.д.№2066/2012г. е прието, че делбеният имот е самостоятелен обект-гарсониера със съответните параметри и идентификационен номер по КК на [населено място], като М. Б. П. и Д. Й. Й. са съсобственици на този имот при равни права. Въз основа на постановеното по гр.д.№2066/2012г. съдебно решение е прието, че наследодателят Й. Й. е бил едноличен собственик на жилището, макар и придобито по време на брака с втората му съпруга Г. С.. Прието е, че след смъртта на Й. Й., починал на 14.01.2002г., негови наследници по закон са дъщеря от предходен брак Д. Й. и преживяла съпруга /втора по ред/ Г. С., чиито дялове от наследственото имущество съгласно чл.9, ал.1 ЗН са равни, а след смъртта на Г. С. /починала на 29.06.2006г./, неин единствен наследник по закон е М. П.. С оглед на това и с оглед силата на пресъдено нещо, която обвързва страните по въпроса за дяловете им в съсобствеността е прието, че този въпрос понастоящем не може да бъде пререшаван, освен ако не се твърдят обстоятелства, настъпили след влизане в сила на вече обсъденото решение. В случая е прието, че и по настоящето дело възраженията на съделителката Д. Й. са идентични.
За неоснователно е прието искането за прогласяване на първоинстанционното решение за нищожно, доколкото оспорването е проведено формално без да се изтъкват, нито доказват конкретни пороци на съдебния акт.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за наличието на противоречие на разрешението, което е дадено в обжалваното решение по определен,точно посочен от страната-касатор правен въпрос с възприетото в практиката на ВКС,респ. съображения, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата или се обоснове значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото този конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед принципната необходимост от точно прилагане на правните норми или неправилното им прилагане по конкретен правен спор,което е предмет на преценка в производството по чл.290 и сл. ГПК, но само ако касационното обжалване бъде допуснато. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, нито принципната необходимост от излагане на съображения за начина,по който определена правна норма следва да бъде прилагана, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат съображения,свързани с необходимостта от допускане на касационно обжалване с оглед неправилността на обжалваното решение. Така изложените съображения имат декларативен характер, не съдържат изрично формулирани въпроси, по които въззивният съд да е изразил становище и които да имат значение за крайния изход на правния спор, което обаче, както вече беше отбелязано, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Становището на касатора за неправилно приложение на материалния закон или за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение следва да бъде обвързано с конкретно действие или становище на въззивния съд,имащо значение за крайния извод за основателността на заявената претенция, което,както вече беше отбелязано,да противоречи на практиката на ВКС, да е в противоречие със становището,което други съдилища изразяват по същия въпрос или да има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. И доколкото подобни съображения в подаденото от Д. Й. изложение ,свързани с твърденията за допуснато противоречие по отношение на площта на имота липсват,следва да се приеме, че същото не обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроси, свързани с площта на допуснатия до делба имот. Още повече, че съгласно трайно установената съдебна практика, въпросът за площта на имота, предмет на делбата, има съществено значение във фазата по извършването, но не и във фазата по допускане на делбата.
Не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос дали е правно допустимо и законосъобразно да се разглежда дело за делба, заведено и образувано след като съдът се е произнесъл с решение по съществото на спора и това решение е влязло в сила на първо място по причина, че не се твърди да е налице идентичност на делата по смисъла на чл.299 ГПК, доколкото по делото не съществува спор, че с влязло в сила решение между същите страни е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху същия имот, но не и спор за поделянето му. Освен това не може да се приеме, че представените с изложението съдебни актове биха могли да обосноват наличие на противоречиво разрешаване на този въпрос, тъй като същите са постановени по реда на чл.288 ГПК и не решават по същество правен спор. Следва да се отбележи също така, че в тези актове въпросът за непререшаемостта е поставен с оглед на обстоятелството, че е констатирано повторно предявяване на същия иск, каквато хипотеза в случая не е налице, доколкото не е налице идентичност между спор за собственост и дело за делба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.04.2014г. по гр.д.№507/2014г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Д. Й. Й. касационна жалба вх.№ 10854/23.06.2014г.
ОСЪЖДА Д. Й. Й. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на М. Б. П. сумата 500лв./петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: