8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1983 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 07.11.2014г. по в.гр.д.№293/2014г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу [община] за признаването му за собственик на ПИ с идентификатор 04279.620.21 по КК на [населено място], ПИ с идентификатор 04279.620.22 по КК на [населено място], ПИ с идентификатор 04279.6225 по КК на [населено място], ПИ с идентификатор 04279.620.24 по КК на [населено място], ПИ с идентификатор 04279.620.23 по КК на [населено място], ПИ с идентификатор 04279.620.32 по КК на [населено място] и ПИ с идентификатор 04279.620.13 по КК на [населено място].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
· Актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество има ли вещно прехвърлителен ефект при наличието на елементите на сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./;
· Включва ли се като елемент на придобивното основание заприходяването на имуществото по баланса на новообразуваното дружество в съответствие с акта на преобразуването му;
· Кои са юридическите факти от сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./;
· Кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на едно предприятие в търговско дружество по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./;
· По какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижим имот при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества;
· За законовите предпоставки за придобиване на собственост върху недвижим имот в резултат на приватизационна продажба на дялове от капитала на търговско дружество с държавно имущество;
· По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доводи и доказателства;
· По въпроса допустимо ли е съдът да прави изводи за паричния характер на вноските на съдружниците в ищцовото дружество на база на служебно известни му документи по фирмено дело №1300/1999г., които не са приобщени по делото и каквито документи реално няма и по фирменото дело;
· По въпроса за доказателственото значение на заключението на икономическата експертиза в контекста на кумулативно изискуемия се юридически факт от състава на чл.17а ЗППДОбП/отм./-имуществото да е заприходено по баланса на новообразуваното дружество;
· По въпроса ползва ли се регистърното решение №2161/30.07.1999г. на Б. по ф.д.№1300/1999г. с конститутивно действие спрямо всички и допустимо ли е валидността на вписания с него апорт да бъде подложена на инцидентна проверка от въззивния съд.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и поради наличието на решение на Благоевградския окръжен съд №168 от 21.04.2011г. по гр.д.№2061/2006г., с което е признато за установено по отношение на ответници-физически лица, че [фирма] е собственик на ПИ с идентификатор 04279.620.20 по КК на [населено място], като е налице идентичност на придобивното основание и на доказателствата за установяване правото на собственост на дружеството.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу [община] искове за признаване право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място].
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.
Прието е, че теренът от 27 дка, представляващ 18 дка бивше градско сметище /необработваема земя/ и 9 дка обработваема земя, стопанисвана от АПК, със заповед №316.5/13.03.1981г. е включен в регулация по искане на Завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване /ЗИЕНТО/ за нуждите на завода и след извършеното от ЗИЕНТО плащане на сумата от 210000лв. /пл.нареждане от 19.05.1981г./ заводът е въведен във владение, като впоследствие с А. от 24.10.1988г. двора от 27 дка, ведно с двете производствени сгради, административна сграда и подстанция са актувани като държавни и предоставени за оперативно управление на ЗИЕНТО.
Въз основа на заключенията на СТЕ е прието, че процесните имоти изцяло попадат върху терена от 27 дка, утвърден и одобрен със заповед №315/13.03.1981г. за нуждите на ЗИЕНТО.
Прието е, че активите и пасивите на ЗИЕНТО по баланса към 31.12.1988г., са поети от ДФ”И.”, вписана в регистъра при СГС /ДВ.бр.33/1989г./. С разпореждане №19/17.09.1991г. на МС на основание чл.1, ал.3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество вр.чл.147 и чл.277 ТЗ ДФ”И.” е преобразувана в [фирма] с държавно имущество съгласно приложение №1 и в еднолични търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които акционерното дружество да има финансово участие съгласно приложение №2, както и в еднолични търговски дружества с държавно имущество съгласно приложение №3.
Прието е, че според приложение №1 на това Р. е разпоредено [фирма] да се формира от подробно описаното н т.4 имущество, вкл. имуществото на управлението на ДФ”И.” според баланса към 30.09.1991г., докато приложение №2.20 за учредяване на Е.”И.-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Б. като уставен фонд предвижда внасянето на имуществото на ЗИЕНТО-Б. според баланса към 30.09.1991г. в това търговско дружество. Прието е, че с това се явяват доказани първите две предпоставки на сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./: принадлежността на спорните 27 дка на държавата през 80-те години на ХХ век и предоставянето им за оперативно управление и стопанисване първоначално на ЗИЕНТО, респ. ДФ”И.”, а впоследствие с преобразуващото Р. №19/17.09.1991г. – на Е.“И.-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Б..
Прието е обаче, че не е доказано последващото преминаване на процесните имоти в патримониума на ищцовото дружество.
Изложени са съображения, че съгласно правилото на ПМС №201/93г., възпроизведено в чл.17а ЗППДОбП/отм./, при преобразуване на държавни предприятия в Е. с държавно имущество, капиталът им се формира не от парични вноски на държавата, а от паричната оценка на активите, предоставени на предприятията за стопанисване и управление, които активи се считат за непарични вноски в капитала на дружеството по смисъла на чл.72 и чл.73 ТЗ.
Прието е, че [фирма] е учредено от два субекта-държавата, представлявана от министъра на промишлеността и [фирма] – [фирма] е регистрирано с решение №2161/30.09.1999г. на БОС по ф.д.№1300/99г., чийто капитал от 50000лв. е разпределен в 5000 дяла от по 10 лева всеки, разпределен между съдружниците както следва: за държавата, чрез МП-3500 дяла, а за [фирма]-1500 дяла, като в това решение е посочено, че [фирма] е образувано като универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-Б.. Посочено е, че от материалите по ф.д.№1300/99г. на съда е служебно известно, че в чл.7, ал.1 от дружествения договор съдружниците са договорили въпросното универсално правоприемство, основавайки се на разпореждане №19/17.09.1991г. на МС. С оглед извършена от съда съпоставка на решението на учредителното събрание с дружествения договор и с отразеното в съдебното решение №216/30.07.1999г. на БОС по ф.д.№1300/99г. досежно капитала, неговия вид, разпределение и пр. е прието, че формирането му от непарични вноски /апорт/ категорично следва да се изключи, т.е. че капиталът е формиран от парични вноски на съдружниците. Изводът е основан на обстоятелството, че сред актовете за съдебна регистрация отсъства волеизявление за предоставяне не само на процесната земя, а въобще на каквото и да е държавно имущество на дружеството, както и на клаузите на двата приватизационни договора, с които държавата продава дела си в ищцовото О., допълнително очертаващи според въззивния съд паричния характер на капитала му. Доколкото е налице такова предоставяне в Р. №19/17.09.1991г. е прието, че то касае друг правен субект- [фирма].
Прието е също така, че внасянето на претендираните 27 дка предполага надлежното им индивидуализиране като конкретно определен имот от имуществото на ЗИЕНТО според баланса му към 30.09.1991г., какъвто не е представен, като липсват и изискуемите данни за вносителя с основанието за внасянето им в ищцовото дружество, както и оценка по предвидения за това специален ред /ПМС №179/1991г./, необходима с оглед разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗППДОбП/отм./.
Изложени са и съображения, че неспазването на специалния ред и форма за апортиране /ако се приеме, че такъв е осъществен/ опорочава и води до нищожност на самия апорт като самостоятелен деривативен придобивен способ, което допълнително препятства материалноправната легитимация на ищеца.
Прието е, че липсват данни за проведена процедура по апортиране на имота от страна на министъра на промишлеността като представител на държавата при учредяването на ищцовото дружество, както и че не е установено другият съдружник- [фирма] да е притежавал, респ. апортирал процесната земя.
Изложени са съображения, че Р. №19/17.09.1991г. не е в състояние да обоснове твърдяното правоприемство и апортиране, понеже изрично разпорежда организационната форма и останалите белези на бъдещия търговски субект, комуто се предоставя държавното имущество-учредяване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с посочените фирма, седалище, предмет, капитал и управител, докато ищцовото дружество се отличава не само по организационната си форма /О./, а и по останалите индивидуализиращи белези, което сочи на възникването на нов правен субект, различен от предвидения в Р., без каквато и да е правна и фактическа връзка между тях. Прието е, че само упоменатото наименование [фирма] при учредяването на ищцовото дружество в протокола от учредителното събрание не предполага идентичност с посоченото в Р. №19/17.09.1991г., респ. поддържаното универсално правоприемство. Прието е, че закрепеното в протокола от учредителното събрание и дружествения договор, че ищцовото дружество е “универсален правоприемник на ЗИЕНТО-гр.Б.” на основание Р. №19/17.09.1991г. не води до възникването на това обстоятелство в правния мир, макар същото да е вписано по ф.д.№1300/99г., тъй като правоприемството е въпрос, който подлежи на установяване само и единствено по исков ред, не и в безспорното едностранно охранително производство, каквото е това по ф.д.№1300/99г.
Прието е, че счетоводните и балансови записвания, както и кадастралните отразявания не са в състояние да обосноват ищцовата теза, понеже заприходяването на процесните имоти очевидно е без основание, както и по съображения, че не представляват придобивни способи и сами по себе си не са достатъчни за легитимацията на ищеца като собственик.
Следователно, доколкото в обжалваното решение е прието, че при преобразуването на държавното предприятие ЗИЕНТО и ДФ”И.” в [фирма] през 1991г. процесното имущество е преминало в патримониума на дружеството, поставените въпроси за правните последици на акта на принципала при подобно преобразуване, за елементите на това придобивно основание, за елементите на сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./, за включеното в капитала на преобразуваното дружество имущество, както и за реда, по който се извършва прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот при разделянето на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, не могат да се приемат да обуславящи крайния извод на спора, нито да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за допустимостта съдът да прави изводи за паричния характер на вноските на съдружниците на база на служебно известни му документи по фирменото дело, тъй като в настоящия случай както регистърното решение, така и дружествения договор са представени като доказателства и по настоящето дело, което съгласно константната съдебна практика дава правото на съда да основе на тези доказателства фактическите си констатации за осъществяването на имащите значение за спора факти и обстоятелства. Още повече, че основното съображение, поради което искът е приет за неоснователен, е обстоятелството, че по делото не е установено правният субект, за който се твърди, че е внесъл процесните имоти като апортна вноска, да е притежавал правото на собственост върху тези имоти към момента на извършването на апорта.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за доказателственото значение на заключението на икономическата експертиза в контекста на кумулативно изискуемия се юридически факт на състава на чл.17а ЗППДОбП/отм./, тъй като доказателственото значение на изслушаното по настоящето дело заключение не е отречено-основните съображения на въззивния съд да приеме за недоказано поддържаното от касатора правоприемство е обстоятелството, че процесното имущество е включено в капитала на друг правен субект / [фирма]/, който не е участвал при учредяването на [фирма], касатор по настоящето дело, с оглед на което е прието, че твърдяното вещнопрехвърлително действие на апорта не е настъпило.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички и допустимо ли е валидността на вписания с него апорт да бъде подложена на инцидентна проверка от въззивния съд.
Действително в т.3 на ТР №1/06.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК е прието, че порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес. Това тълкувателно решение обаче не разглежда въпроса за допустимите оспорвания, касаещи принадлежността на правото на собственост върху имуществото, за което се твърди, че е внесено като апортна вноска в дружеството. По въпроса за допустимостта в производството по спор за собственост върху такъв имот инцидентно произнасяне по твърдение за нищожност на апортна вноска, включваща процесните недвижими имоти, ако апортът представлява учредителна вноска на дружеството /както в настоящия случай/ или това трябва да стане чрез специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС е прието, че недействителността на учредителния апорт като сделка може да се установи и след изтичането на преклузивния срок по чл.70, ал.2 ТЗ, както и че предявяването на иск за собственост с подобно възражение е процесуално допустимо като уважаването му не рефлектира върху действителността на дружеството, в което е извършена непаричната вноска. С подобни възражения не се цели заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ, нито възможността такъв иск да бъде предявен-установителният иск за собственост и искът по чл.108 ЗС, по отношение на недвижими имоти, апортирани в капитала на тълговски дружества, когато се твърди, че не е настъпил прехвърлителният ефект за правото на собственост поради допуснати нарушения, които могат да се квалифицират по чл.70 ТЗ, не заобикалят предявяването на конститутивния иск по чл.70 ТЗ./В този смисъл решение №141/04.06.2012г. по т.д.№829/2010г. и решение №20/04.06.2012г. по т.д.№1084/2010г. на ТК, І ТО на ВКС, както и решение №193/18.07.2012г. по т.д.№833/2009г. на ТК, ІІ ТО на ВКС/. Изразеното в обжалваното решение становище по допустимостта на възражения за правните последици на извършен апорт следователно съответства на формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Основните съображения на въззивния съд за неоснователност на предявения иск следователно касаят необходимостта при образуване на дружество, съдружници в което са юридическо лице и държавата, да се извърши апорт на недвижимо имущество от страна на който и да е от съдружниците в хипотеза, при която недвижимият имот е бил включен в капитала на дъщерно дружество на един от съдружниците и изрично е посочен в дружествения договор. Изразеното в обжалваното решение становище съответства на разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №175/17.07.2013г. по гр.д.№23/2013г. по описа на ГК на ВКС, І ГО, допускащо разглеждането на възражения за недействителност на апорта, както и на възражения, свързани с принадлежността на правото на собственост върху имота към правния субект, за който се твърди, че е извършил апортната вноска. Още повече, че и въпросът за вещноправните последици на извършения апорт с оглед принадлежността на правото на собственост върху внесеното имущество, е разрешен в съответствие с константната практика на съдилищата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доводи и доказателства, тъй като извършената от въззивния съд дейност по обсъждане и преценка на доказателствата съответства на константната практика на съдилищата, включително по обсъждане и преценка на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Още повече, че както вече беше отбелязано, констатациите на експерта и основаните на тях съображения на съда не обуславят крайния извод за неоснователност на предявения иск.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.11.2014г. по в.гр.д.№622/2014г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: