2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 04.02.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6597 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 11.07.2014г. по в.гр.д.№282/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Българската държава против [фирма]-гр.К. установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор 40909.117.75, пл.№1200 в кв.157 по плана на [населено място], с площ от 24000кв.м., от който са образувани три поземлени имота : ПИ с идентификатор 40909.117.108 с площ от 8 045кв.м., ПИ с идентификатор 40909.117.109 с площ 4 091кв.м. и ПИ с идентификатор 40909.117.110 с площ 11 875кв.м. и иска за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт №154 по н.д.№574/2001г. и държавата е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
· По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства, представени от страните в тяхната цялост и взаимовръзка, както и по въпроса за допускане на повторно заключение, когато представеното по делото заключение от вещото лице по назначената експертиза е оспорено като необосновано и възниква съмнение за неговата правилност съгласно чл.201 ГПК;
· По въпроса кои са елементите, които следва да са налице, за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./;
· По въпроса за прилагане на разпоредбата на чл.81 от Наредбата за държавните имоти/отм./ във вр. с чл.17а ЗППДОбП/отм./.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по подадените касационни жалби [фирма]-гр.К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК държавата е предявила иск за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот с твърдения, че при извършеното преобразуване на ДФ”У.” в акционерно дружество в капитала са били включени само сградите, представляващи съоръжение “Бетонов възел”, но не и земята, върху която са построени.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Изложени са съображения, че основният спорен въпрос е дали терена от 24 дка, представляващ земята, върху която са изградени сградите на В. център №, в [населено място] е включен в баланса на преобразуваната държавна фирма към 31.12.1992г., респективно станал собственост на ответното дружество на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./.
Прието е, че следва да бъде възприето заключението на в.л.С. К., изготвено съгласно указанията на отменителното решение на ВКС след запознаване с представените по делото на лист 289 и сл. Приложения на Анализа на правното състояние на имуществото на [фирма]-К. от януари 1996г., а именно приложение №8-разшифровка на дълготрайни материални активи по т.1.1 от годишен баланс за 1994г. на [фирма]; оценка на дълготрайните активи на ДФ”У.” по ПМС 179/1991г., намираща се на лист 344-366 и счетоводна справка-препис-извлечение от баланса на [фирма] за обект “В. център №1” към 31.12.1993г., намираща се на лист 333 от делото. Прието е , че експертизата е изготвена след запознаване с посочените документи, приложени по делото и счетоводната документация в счетоводството на ответното дружество, подробно описана в заключението, като съгласно заключението на вещото лице теренът с площ от 24 дка е заведен в баланса на ответното дружество по с/ка 201 Земи, аналитично е записан като В. възел-І-К. с площ от 24000кв.м., с посочена година на придобиване 1967г. по балансова стойност към 31.12.1992г. в размер на 7 160.00лв., а след извършени преоценки, ревалоризация, деноминация на лева, към 31.12.2012г. по балансова стойност в размер на 5 301.00лв. Прието е , че стойността на имота е отразена в капитала на ответното дружество-Р. №71/10.08.1993г. като подробни данни относно счетоводното отразяване на процесния терен са дадени в таблица в констативно-съобразителната част на заключението, като периодът е от 1992г. до 2012г. включително. Отчитайки обстоятелството, че доказателствата по делото са противоречиви и непълни, съдът е приел, че изводът му следва да се основе на изслушаната експертиза, която е дала заключение след преглед на всички доказателства, както и след анализ на счетоводната документация при ответника. Въз основа на това е прието за установено, че ответното дружество е придобило собствеността на спорния терен на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./, тъй като имотът е бил предоставен за управление и стопанисване на приватизиращата се държавна фирма, тя е преобразувана и приватизирана и няма данни имотът да е изключен от имуществото, формиращо капитала на ответното дружество. Изложени са също и съображения, че ищецът не е доказал претендираното от него право.
Тези съображения на въззивния съд не дават основание да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства, представени от страните в тяхната цялост и взаимовръзка, както и по въпроса за допускане на повторно заключение, когато представеното по делото заключение от вещото лице по назначената експертиза е оспорено като необосновано и възниква съмнение за неговата правилност съгласно чл.201 ГПК. На първо място по причина, че този въпрос вече е бил поставян на разглеждане пред касационната инстанция при предходното разглеждане на делото и именно въз основа на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС №267/13 от 04.03.2014г. по гр.д.№30/2013г. на І ГО е била допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от в.л. С. К., въз основа на която е формиран и изводът на въззивния съд, че процесният имот е бил включен в баланса на преобразуващото се държавно предприятие.
Пред настоящия състав се поставя процесуално-правен въпрос, идентичен с въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване при предходното разглеждане на делото от ВКС, без да се излагат съображения за необходимостта от повторно произнасяне по този въпрос, при положение, че дадените от ВКС в отменителното решение указания за били изпълнени и при липса на данни при новото разглеждане на делото от въззивния съд при изслушване и приемане на експертизата да е било извършено аналогично оспорване, както при предходното разглеждане на делото, което въззивният съд отново да е оставил без правни последици. Въпрос, свързан с оспорването, основано на оплакване, че не са представени документите от счетоводството на дружеството, в изложението към касационната жалба не е поставен, а и същият би бил неотносим с оглед установената в ГПК преклузия, свързана с възможността страната да сезира съда с доказателствени искания след изтичането на предвидените в закона срокове за това, както и с оглед естеството на експертизата като доказателствено средство, основано на счетоводни документи и записвания, за които липсват данни да не са били водени редовно. В този смисъл и разясненията по приложението на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени в т.1 на ТР №2 от 28.09.2011г. по тълк.д.№2/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Действително в обжалваното по настоящем въззивно решение експертизата не е обсъждана в съвкупност с останалите доказателства по делото. Съдържащите се в тези доказателства данни обаче са анализирани от експерта от гледна точка на тяхното значение за счетоводните записвания, които имат значение за извършването на преценката кои имущества са били включени в баланса на преобразуващото се предприятие. Балансът е проследен и анализиран от 1991г. до 2012г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за елементите, които следва да са налице, за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./, тъй като изводите на въззивния съд за значението на посочването на имота в баланса на преобразуващото се предприятие и стойностната идентичност на този баланс с посочената в Р. №71/10.08.1993г. съответстват на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС за значението на това посочване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за прилагане на разпоредбата на чл.81 от Наредбата за държавните имоти/отм./ във вр. с чл.17а ЗППДОбП/отм./, тъй като според трайно установената съдебна практика изводът за включването на имота в баланса на преобразуващото се предприятие може да се основе не само на отбелязванията в съставен акт за държавна собственост, но и на други доказателства, удостоверяващи предоставянето на имота за управление и стопанисване на държавното предприятие, респ. включването му в неговия баланс. Още повече, че въпросът се поставя от касатора с оглед поддържаната от него теза за приложимостта на разпоредбата на §34 ПЗР към ЗИДЗППДОбП, обн.ДВ.бр.45 от 1996г./, която в случая е неприложима, тъй като по делото не е установено последващо внасяне в капитала на дружеството на правото на собственост върху земята при условията и по реда на чл.17, ал.3 от същия закон-записването на земята в баланса на дружеството е удостоверено от изслушаната експертиза към предхождащ преобразуването момент.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.07.2014г. по в.гр.д.№282/2014г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: