О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 508/19.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България в закритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3249 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 92/ 04.03.2015 г. по гр. д. № 1002/ 2015 г. в частта, с която Старозагорски окръжен съд:
1. е обезсилил решение № 35/ 08.08.2014 г. по гр. д. № 549/ 2010 г. на Чирпански районен съд в частта, с която на основание чл. 353 ГПК други делбени имоти (земеделски земи и две движими вещи) са разпределени между съделителите, а делото е върнато на първата инстанция за възлагане на имотите с теглене на жребий и
2. е отменил решение № 35/ 08.08.2014 г. по гр. д. № 549/ 2010 г. на Чирпански районен съд в частта, с която на основание чл. 348 ГПК на публична продан е изнесен един УПИ с постройките върху него и вместо него е постановил друго, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК тези делбени имоти са възложени в дял на Д. Г. Н. при задължение за парично уравнение на дела на Н. Г. Н..
Решението обжалва съделителят Н. Г. Н. с искането да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси:
1. Следва ли да се приеме, че процесният УПИ е неподеляем, ако има заключение на СТЕ и становище от главен архитект, че той може да бъде разделен, но съделителите не са иницирали изменението на действащия план за регулация по чл. 201 ЗУТ?
2. Приложим ли е способът по чл. 353 ГПК за извършване на делбата, когато имотите са няколко и само единият е жилищен?
3. При конкуренция на претенции за възлагане на недвижим имот чия е доказателствената тежест за установяването на относимите факти по искането по чл. 349, ал. 2 ГПК?
4. Какво е доказателственото значение на представената декларация, в която съделител, направил претенция за възлагане на неподеляем жилищен имот, декларира, че няма друго собствено жилище?
К. счита въпросите обуславящи правните изводи на въззивния съд, като извежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Хипотезисът на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с приложените две решения на ВКС по чл. 290 ГПК (№ 258/ 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/ 2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО и № 242/ 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345/ 2014 г. на ВКС, ГК, І ГО); този на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с тълкувателно решение № 67/ 23.06.1986 г. ОСГК на Върховния съд. На чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се позовава бланкетно.
От ответника по касационната жалба Д. Г. Н. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Решението е по гражданско дело във втората фаза на извършване на делба на имущество с парична оценка над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна – съделителят, който счита първоинстанционното решение за допустимо, включително в обезсилената част и отрича титулярството на ответницата по касация по възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са останалите изисквания за редовност и допустимост на касационната жалба, но поставените въпроси не обуславят правните изводи в обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
С първоинстанционното решение са приложени два способа за извършване на делбата. Земеделските земи и двете движими вещи са разпределени между съделителите (чл. 353 ГПК), а УПИ с постройките върху него (жилищна, две стопански и гараж) са изнесени на публична продан (чл. 348 ГПК). Прилагайки способа на чл. 348 ГПК, първостепенният съд е третирал втората група имоти като съвкупност и я е окачествил като неподелям жилищен, въпреки доказателствата за съществуващата възможност УПИ да бъде разделен на две (заключение на СТЕ и становище на главния архитект). С първоинстанционното решение неподеляемият жилищен имот е изнесен на публична продан и са отхвърлени като неоснователни претенциите за възлагане от двамата съделители. Отхвърлил е и техните претенции по сметки.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответницата по касация. В своята жалба до въззивния съд тя се е оплакала, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта по приложения способ на чл. 353 ГПК. Постановено е след влязло в сила решение за съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол за земеделските земи и двете движими вещи (чл. 351 ГПК). Оплакала се е, че с първоинстанционното решение е неправилно приложен способът на чл. 348 ГПК, защото е основателна нейната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за УПИ и постройките в него.
Въззивният съд е приел за основателни тези оплаквания в жалбата. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта по чл. 353 ГПК, констатирайки пречката на чл. 299 ГПК – влязло в сила решение по чл. 351 ГПК и е върнал делото на първостепенния съд за разпределяне на земеделските земи и двете движими вещи след теглене на жребий (чл. 352 ГПК). Отменил е първоинстанционното решение в частта по чл. 348 ГПК и е възложил УПИ и постройките в него на ответницата по касация с парично уравнение за касатора. Ограничен от оплакванията в жалбата (чл. 269, изр. 2 ГПК), въззивният съд е нямал задължението да обсъжда правилно ли първостепенният съд е приложил чл. 201 ЗУТ. По искането във въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен да уважи жалбата, като възложи тази група имоти в дял на ответницата по касация или да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която те са изнесени на публична продан. Без да е била подадена въззивна жалба и от касатора, въззивният съд е нямал задължението да обсъжда възможността да разпредели групата от имоти, третирани от първата инстанция като съвкупност(чл. 353 ГПК), нито предпоставките на претенцията за възлагане, направена от касатора. Конкуренцията на възлагателни претенции е изчерпана с приключване на първоинстанционното производство. Следователно първите три процесуалноправни въпроса, които касаторът поставя, са без значение за правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Без значение за тях е и въпросът, какво е доказателственото значение на декларацията, в която ответницата по касация е засвидетелствала липсата на друго собствено жилище. Отрицателният факт, релевантен по единствената претенция за възлагане, обсъждана във второинстанционното производство, въззивният съд е приел за доказан не от тази декларация. Въззивният съд е съобразил, че по заявената претенция фактът се противопоставя на касатора, а последният носи тежестта да докаже осъществяването на положителен факт, който да изключи отрицателния. В случая – това, че ответницата по касация притежава друго собствено жилище. Въззивният съд е приел за настъпил отрицателния факт, санкционирайки касатора с неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК).
Изложеното изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК – поставен от касатора (процесуално) правен въпрос, който да има обуславящо значение за правните изводи на въззивния съд. Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 92/ 04.03.2015 г. по гр. д. № 1002/ 2015 г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваните части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.