О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 491/05.11.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5202 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение №484/ 05.06.2015 г. по ч. гр. д. № 146/ 2015 г, с което Габровски окръжен съд е потвърдил определение от 08.04.2015 г. по гр. д. № 2455/ 2014 г. за отхвърляне на молбата на [фирма] и на [фирма] за спиране на изпълнението на първоинстанционното решение.
Определението се обжалва от [фирма] и [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси: 1. Специална ли е разпоредбата на чл. 361 ГПК спрямо чл. 245 ГПК? и 2. Длъжен ли е съдът да съобрази чл. 243, ал. 1 ГПК, когато прилага чл. 361 ГПК? Касаторите считат, че въпросите обуславят изводите на въззивния съд, а допускането на определението до касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
От ответника по частните касационни жалби, [фирма] не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че те имат недопустим предмет. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С обжалваното определение въззивният съд не разрешава въпроса, подлежи ли на предварително изпълнение първоинстанционното решение. Този въпрос рефлектира върху съществото на друго производство – изпълнителното (аргумент от чл. 426, ал. 1 ГПК), но е бил разрешен с първоинстанционното решение. С това решение двамата касатори са осъдени на основание чл. 76 ЗС да предадат на ответника по касация владението върху десет поземлени имота, ведно със сградите, построени в единия имот, а решението е допуснато до предварително изпълнение (чл. 361 ГПК). Първоинстанционното решение е признало правото на принудително изпълнение в полза на ответника по касация срещу двамата касатори, а това е въпросът от значение за съществото на изпълнителното производство. С обжалваното определение въззивният съд е решил различен въпрос. Потвърдил е определението от 08.04.2015 г. по гр. д. № 2455/ 2014 г, с което Габровския районен съд е оставил без уважение молбата на двамата касатори с искане за спиране на изпълнението на първоинстанционното решение. В. съд е намерил за правилно приложен чл. 361 ГПК, която не допуска спиране на осъдителното решение по владелчески иск, споделяйки изводите на първата инстанция, че правната норма е специална спрямо чл. 245 ГПК. Следователно обжалваното определение на въззивния съд и не прегражда развитието на друго производство (изпълнителното). Недопустимите частни касационни жалби следва да се оставят без разглеждане по същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби на [фирма] и [фирма] срещу определение № 484/ 05.06.2015 г. по ч. гр. д. № 146/ 2015 г. на Габровски окръжен съд.
Определението може да се обжалва от касаторите с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.