4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 02.04.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 559 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. М. Д., Г. И. Ф., И. И. Г., Т. Г. А. и Я. Г. Т. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 15.10.2013г. по гр.д.№473/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба на нива от 33 дка, четвърта категория, имот №036017-парцел 17 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], местност “Г.”, между съделителите Т. Г. А., Я. Г. Т., Ж. Т. Д., Н. Д. Р., Г. Д. Г., П. М. Д., Г. И. Ф. и И. И. Г., при квоти: по ? ид.част за Т. Г. А. и Я. Г. Т. и по 1/12 ид.част за Ж. Т. Д., Н. Д. Р., Г. Д. Г., П. М. Д., Г. И. Ф. и И. И. Г..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поставя въпросът може ли съдът да се произнася по въпроси, които между страните са приети за безспорни и не са включени нито във въззивната жалба, нито в хода на делото пред двете инстанции и може ли от страна на съда да се правят изводи по обстоятелства, каквито не са твърдяни и не са събирани доказателства за тях, както и по въпроса постановеното въззивно решение мотивирано ли е с оглед твърденията на страните, събраните доказателства и оспорвания срещу първоинстанционното решение, както и по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.91а ЗН и може ли наследодателят на ищцитге да е извършил отказ преди възстановяване на собствеността.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Ж. Т. Д., Н. Д. Р. и Г. Д. Г. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с решение №16/27 от 17.04.1994г. на ПК-Д. по преписка №06977А/1991г. правото на собственост върху имота е възстановено в реални граници, определени с план за земеразделяне, на наследниците на Н. И. Е. /И./, като реституцията е приключила на датата, на която е постановено решението, тъй като позитивните решения на ПК не подлежат на обжалване и влизат в сила от момента на постановяването им. Прието е, че от този момент решението е произвело конститутивното си действие и имотът се счита обект на новооткрито наследство по чл.91а ЗН. Прието е, че спрямо тази дата твърденият отказ на Д. Г. Д. от наследството на Н. И. Е. /И./ от 27.02.1995г. е последващ и не попада в приложното поле на чл.91а ЗН, изр. първо.
Прието е, че молбата с нотариална заверка №3430/27.02.1995г. доказва изявлението на Д. Г. Д. за отказ от наследството на майка му, а удостоверение изх.№43852/28.12.2007г. доказва вписването му в книгите на Служба по вписванията в [населено място]. Съгласно чл.52 ЗН обаче отказът от наследство следва да бъде вписан по реда на вписванията на приемане на наследство, т.е. в особената книга на районния съд, в района на който е открито наследството, която е различна от книгите по чл.33 от Правилника за вписванията. Прието е, че вписването е елемент от фактическия състав на правния спор, условие за настъпване на неговите материалноправни последици, както и че невписаният по този ред акт няма правното действие на отказ от наследство, а освен това подлежи и на втора преценка за валидност с оглед предхождащо приемане на наследството от същото лице.
С оглед на това е прието, че Д. Г. Д. е придобил ? ид.част от имота и този негов дял е преминал със смъртта му към тримата му наследници по закон-преживяла съпруга и деца, с оглед на което делбата следва да бъде допусната с тяхно участие.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия от поставените от касаторите въпроси, а именно по въпроса може ли съдът да се произнася по въпроси, които между страните са приети за безспорни и не са включени нито във въззивната жалба, нито в хода на делото пред двете инстанции и може ли от страна на съда да се правят изводи по обстоятелства, каквито не са твърдяни и не са събирани доказателства за тях. К. поддържат, че пред въззивния съд не е бил поставян въпросът за валидността на извършения отказ от наследство, че този въпрос изобщо не е поставян в хода на производството, съдът не е дал указания за наличието на такова спорно обстоятелство.
Така поставеният въпрос отразява становището на страната по спора без да съответства на обстоятелствата по делото-въпросът за необходимостта да бъде установено наличие на валиден отказ от наследство е поставен на разглеждане още от първоинстанционния съд в доклада по делото-дадени са указания за това, като изрично е посочено, че такива по делото не са представени. Наследниците на Д. Г. също са навели довод за липса на валиден отказ от наследство в писмени бележки, представени в първото проведено съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Следователно отговорът на този въпрос не би могъл да се свърже с изхода на спора в поддържания от касаторите смисъл. Освен това съдът е изложил съображения, че отказът от наследство не произвежда действие по причина, че е предхождан от приемане на наследството.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса постановеното въззивно решение мотивирано ли е с оглед твърденията на страните, събраните доказателства и оспорвания срещу първоинстанционното решение. По отношение на основния въпрос, който касаторите поставят в тази връзка, а именно в кой момент настъпва реституционният ефект на решението на ПК и предхожда ли този момент отказа от наследство изложените от съда съображения съответстват на константната съдебна практика.
Поставеният от касаторите въпрос дали е приложима разпоредбата на чл.91а ЗН и можел ли е наследодателят на ищците да извърши отказ преди възстановяване на собствеността следва да се приеме за неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че отказът следва момента на възстановяване на собствеността.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.10.2013г. по гр.д.№473/2013г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П. М. Д., Г. И. Ф., И. И. Г., Т. Г. А. и Я. Г. Т. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Ж. Т. Д., Н. Д. Р. и Г. Д. Г. сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,