О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №497/23.09.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3720 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 61/ 24.03.2014 г. по гр. д. № 80/ 2014 г, с което Ямболския окръжен съд като потвърждава решение № 720/ 05.12.2013 г. по гр. д. № 1542/ 2012 г. на Ямболския районен съд на основание чл. 353 ГПК разпределя имотите, предоставяйки:
· в дял на Х. А. Г. УПИ ХХ-495 в кв. 54 с площ от 559 кв. м. по плана на [населено място], ведно с постройките в него, УПИ ХХІ-495 и УПИ ХХІІ-495 в същите квартал и план, а
· в дял на А. Х. А. УПИ ХVІІ-495 в кв. 54 с площ от 559 кв. по плана на [населено място], ведно с постройките в него, като
· осъжда А. Х. А. да заплати сумата 7 575 лв. в уравнение на дяловете.
Недоволен от решението е съделителят Х. А. Г., който иска касационната му жалба да бъде допусната до разглеждане. В изложението към нея сочи единствено цифрово и съдържателно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационата жалба А. Х. А. счита, че няма основание (и общо, и допълнително) за допускане на касационната жалба до разглеждане. Претендира разноски.
С обжалваното решение е приложен способ за извършване на делбата във втората фаза на разглеждане на делбения иск, който е неоценяем. Жалбата е от единият съделител, който притежава интерес от касационно обжалване. Подадена е в срока по чл. е от ищеца, който има интерес да иска отмяна на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетяване на неимуществените вреди. Следователно тя има допустим предмет на обжалване. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК и съдържа точно и мотивирано оплакване, че при наличието на процесуалните и материални предпоставки въззивният съд е бил длъжен да извърши делбата по чл. 349, ал. 1 ГПК. Въпреки това, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 ВКС, ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от тези в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Делото достига инстанционното си развитие като резултат на касационната жалба, чието разглеждане по същество не бе допуснато. Следователно в тежест на касатора са и разноските, извършени от ответника по касация пред Върховния касационен съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 61/ 24.03.2014 г. по гр. д. № 80/ 2014 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. А. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Х. А. сумата 500 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.