О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50/28.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6268 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1429/ 14.07.2014 г. по гр. д. № 1093/ 2014 г, с което Пловдивски окръжен съд, като потвърждава решение № 60/ 21.02.2014 г. по гр. д. № 1260/ 2013 г. на Асеновградски районен съд в обжалваната част, отхвърля исковете на Н. Д. Н., А. С. Т., В. Х. Т., С. Д. Т. и Й. Д. Т. с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу Ц. К. Г. и Х. К. Г. относно поземлен имот № 00702.520.442 по кадастралната карта (КК) на А.; срещу Т. И. М. и М. Я. М. относно поземлен имот № 00702.520.441 по КК на А. и срещу Ж. Г. К. и Т. Х. К. относно поземлен имот № 00702.520.443 по КК на А..
Решението се обжалва от Н. Д. Н., А. С. Т., В. Х. Т., С. Д. Т. и Й. Д. Т. (ищците, които са обжалвали и първоинстанционното решение) с искането да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси (допълнени и уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания):
1. Когато ищецът по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС извежда качеството си на собственик на имота на основание земеделска реституция, а ответникът възразява, че е бивш ползувател, чиито права са прекратени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но въпреки това е придобил имота по давност, следва ли да се постави в тежест на ответника да докаже датата, на която конститутивното решение на О. (ОСЗГ) е влязло в сила с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ? и
2. В тази хипотеза намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС и в частност, необходими ли са доказателства, че ответникът е извършил действия, с които е обективирал своето намерение да завладее имота спрямо реституирания собственик? За извода има ли значение това, че ответникът се е снабдил с нотариален акт, с който по обстоятелствена проверка е признат за собственик на имота?
Касаторите считат, че поставените въпроси обуславят въззивното решение. Допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извеждат от решенията, които прилагат към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По същество намират въззивното решение за неправилно, като постановено при неправилно приложение на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и при съществено процесуално нарушение (приложена е презумпцията на чл. 69 ЗС, която е била оборена, без да е проведено необходимото пълно доказване). Претендират разноски.
Ответниците по касация съпрузите Ц. и Х. Г. и съпрузите Т. и М. М. възразяват по искането за допускане на касационния контрол. Не намират, повдигнатите въпроси да обуславят изводите на въззивния съд. Твърдят, че другите въпроси, които обуславят решаващите му изводи са в унисон с практиката на ВКС и не се решават противоречиво от съдилищата. По същество считат решението за правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Ответниците по касация съпрузите Ж. и Т. К. също считат въззивното решение за правилно, без да изразят становище по искането за допускането му до касационен контрол.
Настоящият състав намира, че жалбите имат допустим предмет. Всеки един от трите имота е с данъчна оценка над 5 000 лв. към годината на предявяване на исковете. Това е базата, при която е определена тяхната цена (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и молба от 11.09.2013 г). Касационните жалби подават ищците (обикновени другари), които са обжалвали и отхвърлителното първоинстанционно решение. Следователно жалбите са от легитимирани страни – тези, на които принадлежи интересът от касационно обжалване. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Редовни са и са допустими. В. решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и не по двата повдигнати въпроси.
Ищците (сега касатори и С. Д. П. – необжалвалият първоинстанционното решение) извеждат качеството си на собственици от решение № 2178/ 02.08.2001 г. на О. – А., с което в стари реални граници е възстановено правото на собственост върху една нива, а сега имот в строителните граници на А. и твърденията, че те са наследниците по закон на Д. П. Р., бившият собственик на нивата. Спорът възниква от това, че с издаването на к. н. а. № 43/ 19.02.2013 г. и доброволна делба с н. а. № 44/ 12.06.2013 г. ответниците са признати за негови собственици по давност и са го разделили на три имота, които са заснети в КК на А. (процесните). Ето защо ищците са поискали ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението, както следва: съпрузите Ц. и Х. Г. – на имот № 00702.520.442, съпрузите Т. и М. М. – на имот № 00702.520.441 и съпрузите Ж. и Т. К. – на имот № 00702.520.443.
В писмения отговор на исковата молба ответниците (ответници и по касация) са признали, че: 1) са бившите ползватели на имота, обект на конститутивното решение на О. ; 2) техните права са прекратени на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) от този имот са съставени (заснети в КК на А.) трите спорни имота. Оспорили са исковете с две възражения. Основното, за материална незаконосъобразност на конститутивното решение на О.. Евентуалното, че на основание давностно владение и делба към датата на предявяване на исковете (16.08.2013 г) в съпружеска имуществена общност (СИО) са придобили право на собственост, както следва: Ц. и Х. Г. – върху имот № 00702.520.442, от Т. и М. М. – върху имот № 00702.520.441 и от Ж. и Т. К. – върху имот № 00702.520.443.
В. съд е приел, че всяка от насрещните страни разполага с титул относно своето право на собственост за трите имота, без правата на ответниците да произтичат от тези на ищците, а това означава, че в тежест на всяка е да докаже осъществяването на фактическия състав на своето право. Предвид признанието на ответниците, че са адресатите на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е изключил легитимацията им по основните възражения (за материалната незаконосъобразност на конститутивното решение на О.). Отхвърлил е ревандикационните искове поради основателността на възраженията за придобивна давност. Въпреки изходната тълкувателна позиция, основана и на ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че констативният нотариален акт обосновава приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, а обратното доказване по нея не е проведено успешно от ищците. Изводът следва от гласните доказателства, събрани чрез разпита на всички свидетели. От показанията им също се установява, че не по-късно от 2001 г. и в период, следващ датата на издаване на конститутивното решение по ЗСПЗЗ, ответниците по брачни двойки са завладели имота, предмет на решението на О., оградили са го и са разпределили помежду си неговото ползване. Всяка брачна двойка ползва оградената от нея част за отдих през пролетните и летните месеци. Съпрузите Ж. и Т. К. изграждат постройка за инвентар, на която през 2009 г. подсилват покрива. С действията по издаване на констативния нотариален акт ответниците са се позовали на последиците на придобивната давност, а с доброволната делба са разделили имота на три, които са и заснети в КК на [населено място] (процесните). В. съд е намерил изложеното за достатъчно, за да отхвърли исковете по чл. 108 ЗС. Приел е, че към предявяването им (16.08.2013 г) всеки от трите имота е придобит по давност и делба в съпружеска имуществена общност от съответната брачна двойка (сега и ответници по касация) и са погасени правата на ищците, възникнали от конститутивното решение на О..
Настоящият състав намира за обуславящи въззивното решение само въпросите: Когато ищецът по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС извежда качеството си на собственик на имота на основание земеделска реституция, а ответникът възразява, че е бивш ползувател, чиито права са прекратени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но въпреки това е придобил имота по давност, намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС и в частност, необходими ли са доказателства, че ответникът е извършил действия, с които е обективирал своето намерение да завладее имота спрямо реституирания собственик? За извода има ли значение това, че ответникът се е снабдил с нотариален акт, с който по обстоятелствена проверка е признат за собственик на имота? В. съд е постановил обжалваното решение в противоречие с приложените решения на ВКС, включително в противоречие с тълкувателното решение, цитирано по-горе, на задължителното действие на което се е позовал (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Налице са общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1429/ 14.07.2014 г. по гр. д. № 1093/ 2014 г. Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса 191. 92 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.