3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 13.12.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5902 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.София срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 29.04.2014г. по гр.д.№74/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], М. Н. Т. и Н. Б. Т., че А. К. А. е собственик на ? ид.част от УПИ ХVІІІ-206, кв.153, целият с площ графично измерена от 318 кв.м. по П.-ПЗР от 1996г. на [населено място], като е налице грешка поради неотразяването му към момента на одобряване на КК и КР на [населено място] със заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на А. като самостоятелен ПИ с параметри по Ч., одобрен със заповед №206/19.07.1996г. на кмета на [община] и погрешно е включен в границите на ПИ с идентификатор 02676.501.206 по К. за землището на [населено място], с неправилно вписана съсобственост.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да разглеждат иск по чл.53, ал.2 З., изречение второ в случаите, когато ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца върху недвижимия имот, предмет на делото. К. поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2. и 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. К. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че за да е допустим искът по чл.53, ал.2 З. /чл.54, ал.2 по сега действащата редакция на закона/, е достатъчно обективно да съществува спор за материално право. Изложени са съображения, че в случая такъв спор е налице, доколкото се твърди, че с неправилното заснемане на три съседни имота, неправилното им обединение и отразяването в общ такъв с идентификатор 02676.501.206 по К. се създава непреодолима пречка за предприемането на каквито и да било действия по отношение на разпореждането и управлението на имотите, обезсмислят се официално издадените по надлежен ред документи, по силата на които страните притежават право на собственост върху самостоятелно обособени УПИ, които по КК не кореспондират с характеристиките в нотариалните им актове, като ищецът е поискал по предвидения в закона ред отстраняване на допуснатата грешка в частта за ПИ 02676.501.206, но с отказ на началника на С. процедурата по изменение на одобрените КК и КР е прекратена поради отказ на ответника [фирма] да подпише акт за непълноти и грешки №69/18.04.2012г., което сочи на спор между страните. Прието е също така, че правен интерес от предявяването на иска е налице и с оглед необходимостта след установяване правото на собственост върху един имот към предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания-да се извърши изменение на границите на имотите.
Прието е, че в случая такова несъответствие е налице-имотът е отразен в КК неправилно като един, което не съответства на графичното му отразяване по предходен действащ К., послужил като основа за създаване на К. и не отговаря на фактическото съществуване на място.
С оглед на така изложените в обжалваното решение съображения по приложението на чл.53, ал.2 З. /чл.54, ал.2 по сега действащата редакция на закона/, следва да се приеме, че поставеният въпрос не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване-в обжалваното решение е прието, че спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 З. е налице по причина отказа на касатора са подпише Акт за непълноти и грешки, което препятства възможността грешката да бъде отстранена по административен ред, който според касатора е единствено приложим. Изразеното в касационната жалба и изложението към нея становище в този смисъл е вътрешно противоречиво и освен това не касае съществото на спора дори с оглед поставения въпрос, тъй като правният интерес и допустимостта на иска в подобна хипотеза са свързани с възможността грешката да бъде поправена по административен ред, в какъвто смисъл е и изразеното в обжалваното решение становище.
Освен това изводът на въззивния съд, че отказът на заинтересовано лице да подпише акта за непълноти и грешки удостоверява наличието на спор между страните за притежаваните от тях права, съответства на трайно установената съдебна практика, поради което не може да бъде споделен и доводът на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.2.
С оглед извода, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 400лв., представляваща направените по делото разноски-възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор по касационна жалба.
Възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за представляващия го в производството по делото адвокат е неоснователно-претендираната от ответника по реда на чл.78, ал.3 ГПК сума съответства по размер на предвидения в чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален праг.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.04.2014г. по в.гр.д.№74/2014г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на А. К. А. сумата 400лв. / четиристотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: