3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 04.04.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1010 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 23.10.2013г. по гр.д.№914/2013г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на И. Й. И. за допълване на съдебно решение №517/21.03.2013г., постановено по гр.д.№1933/2010г. и делото е върнато за произнасяне по молбата от 15.04.2013г. като молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делбата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса при уважаване на иск по чл.30 ЗН съдът трябва ли да се произнесе служебно как да се осъществи възстановяването на запазената част, когато имотът, предмет на завета е отчужден и не може да бъде върнат в наследството, тъй като заветникът се е разпоредил с него след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба или е необходимо наследникът, в чиято полза е възстановена запазената част да предяви отделен иск. Излага съображения, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба И. Й. И. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че с решение №1039/31.05.2011г., постановено по гр.д.№1933/2010г., изменено с решение на Русенския окръжен съд по в.гр.д.№742/2011г. по допускане на делбата, е възстановена запазената част на И. Й. И. чрез намаляване на извършеното завещателно разпореждане със сумата 3793лв. като осъдителен диспозитив за присъдените суми в нейна полза не е постановен. Поради това е прието, че молбата от 15.04.2013г., с която И. Й. И. е поискала съделителката Г. Г. да бъде осъдена да й заплати сумата по решението по допускане на делбата, представлява искане за поправка на очевидна фактическа грешка.
Изложени са допълнителни съображения за естеството на отправеното до съда искане, основани на обстоятелството, че в мотивите на решението по допускане на делбата е изразена воля на съда да бъде присъдена сумата, с която е възстановена запазената част, но е пропуснато да се формира осъдителен диспозитив в този смисъл.
Във връзка с поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване следва да се отбележи, че по поставения въпрос е налице практика на ВКС-решение №209/29.04.2010г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1048/2009г., в което е прието, че в диспозитива на решението по предявен по реда на чл.30 ЗН иск следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания –завет и/ или дарение и каква е правната последица от това- отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно : задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.а. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването. Произнасянето на съда по искането за възстановяване на запазената част от наследството включва не само произнасяне по размера на превишението, но и за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването-в дроб, връщане на имота в наследството или в пари. Изразеното от въззивния съд становище напълно съответства на така установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.10.2013г. по гр.д.№914/2013г. по описа на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,