О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 07.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1090 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Б. К., чрез процесуалния му представител адв. Б. Д., против въззивното решение без номер от 24 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение без номер от 23 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 86 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2009 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. Т. от [населено място] против касатора и Т. Г. М. от [населено място] иск за обявяване на нищожна като сключена без съгласието на единия от продавачите покупко-продажба от 20 юли 2006 г. и вместо него прогласил нищожността на договора, отменен е нотариалният акт и дружеството е осъдено да заплати на Т. разноски. Решението е постановено при участието на помагачи на страната на касатора.
В уточнение към жалбата се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и поради необоснованост, защото въззивният съд е постановил решение по иск, чието фактическо и правно основание са заявени едва с въззивната жалба – при заявена липса на воля за продажбата от продавачката, с въззивната жалба като основание за нищожност на договора се твърди липса на изразено съгласие у купувача; дори и подобно изменение да е било допустимо, то не е допуснато от въззивния съд по съответния ред и въпреки направеното възражение съдът не взел отношение; произнасянето е и за част от продадения имот, който не е собственост на ищцата, а на другата продавачка; съдът неправилно е тълкувал волята на страните за сключване на сделката предвид всички обстоятелства по спора, макар да е допусната грешка в нотариалния акт, чиято точка втора не кореспондира с останалото съдържание на договора и е налице очевидна фактическа грешка от техническо естество, която не води до липса на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по него; съвпадението на волеизявленията е обективирано с полагането на подпис под договора за всяка страна чрез упълномощените им представители. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос допустимо ли е да се изменя фактическото основание на предявения иск след приключване на делото в първата инстанция – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в противоречие с ТР № 1 от 4 януари 2001 г., ОСГК, т. 9, и решение № 217 по гр.д. № 367 за 2009 г., ІІІ г.о.; съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо; на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК подлежат на разрешаване въпросите: допустимо ли е страната, която твърди липса на съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот да се позоваване на собствената си воля за сключването му, а да претендира порок във волята на съконтрахента си, въпреки неговото изрично заявено несъгласие с такова тълкуване на волята му; води ли погрешното изписване на участниците в нотариалното производство в част от текста на нотариален акт до липса на съгласие за сключване на сделката – основание за нищожност по чл. 26 ЗЗД; в кои случаи грешка в изписването на един нотариален акт следва да се разглежда като очевидна фактическа грешка и да се отстрани като такава и в кои случаи може да се квалифицира като липса на съгласие за сключване на договор – основание за прогласяване на нищожност на договора; кои са обстоятелствата, въз основа на които следва да се направи такова разграничение и следва ли инцидентното погрешно изписване в нотариалния акт на имена, които не са участници по нотариалното производство, да води до нищожност на договора между страните. Представя се решение на ВКС.
Ответницата Е. Г. Т. от [населено място] в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от адв. Е. Ц., сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че сключването на договора за покупко-продажба изисква постигането на съгласие между страните, а в процесния договор липсва съвпадение между двете насрещни волеизявления, тъй като Е. Т. и Т. М., чрез пълномощника си Ц., са заявили, че сключват договора и продават на [фирма] описания имот, а дружеството е заявило, че е съгласно и купува имота не от Т. и М., а от Г. В. Г. чрез пълномощника му В. В.; липсата на съвпадение между волеизявленията на договарящите води до липса на съгласие, което е основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
К. съд намира, че във връзка с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 59,29 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 24 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г. в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 23 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 86 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2009 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. Т. от [населено място] против [фирма] и Т. Г. М. от [населено място] иск за обявяване на нищожна като сключена без съгласието на единия от продавачите покупко-продажба от 20 юли 2006 г. и вместо него прогласил нищожността на договора, отменен е нотариалният акт и [фирма] е осъден да заплати на Т. разноски.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 59,29 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: