О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 387/17.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 7374 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 371/ 25.11.2013 г. по гр. д. № 196/ 2010 г, с което Габровски окръжен съд потвърждава решение № 585/ 07.11.2008 г. по гр. д. № 325/ 2002 г. на Габровски районен съд, поправено поради очевидна фактическа грешка с решение № 2384/ 23.10.2009 г. по същото дело. С първоинстанционното решение е отхвърлен инцидентният установителен иск на С. Д. К. за установяване на неистинност на вписани обстоятелства в книгата на акционерите на акционерно дружество Барутна фабрика „Е.” относно партидите на И. И. Н. и на [фирма] и до делба между съделителите и при посочени в решението квоти са допуснати ливада, иглолистна гора, овощна градина и три празни дворни места.
Решението се обжалва от С. Д. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси: 1. Може ли въззивният съд да направи правните си изводи кои лица са имали качеството акционери в националицираното акционерно дружество Барутна фабрика „Е.” – Г. с оглед възстановяване по реда на ЗВСОНИ на правото на собственост на реално съществуващи имоти в тяхно лице или в качеството на техни наследници по закон въз основа единствено на вписване от 1943 г. в „книга за акционерите” и нарочен баланс, съставен съгласно § 56 от ППЗНЧИМП, без да изследва всички доказателства, останали в периода преди национализацията по делото или изискани по чл. 152 ГПК (отм), от които се вижда, че акцията е депозирана или е вписана на основание, непозволяващо на дадено лице да упражнява правата по акцията? и 2. След като при смърт на ответника по делото съдът е ограничен в извършване на собствени действия по своя инициатива от разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „б” ГПК, допустимо ли е по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г. на МП и МРРБ съдът сам да извърши справка за наследниците на починалия ответник и адресната му регистрация, вместо да спре делото и да даде указания на ищеца да предприеме действията по чл. 183, ал. 2, изр. 1 ГПК (отм)? К. счита, че тези въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивния съд в обжалваното решение, а допускането му до касационен контрол ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От ответниците по касационната жалба не са постъпили писмени отговори.
Обжалваното решение е по инцидентен установителен иск, който е неоценяем, и по допускане на делбата. Към постановяване на решението в първата фаза на производството по съдебна делба имуществото няма парична оценка. Следователно ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК не се прилага, а касационната жалба е с допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна – ищецът, на когото единствено принадлежи интересът от касационна отмяна на решението. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите условия за редовност и допустимост на жалбата, но липсват основания за допускане на касационния контрол.
Настоящият състав на ВКС отнася първият въпрос към въззивното решение в частта, с която е отхвърлен инцидентният установителен иск. Начинът, по който въпросът е формулиран обаче, изключва извода, че той е от значение за предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд. Така, както е заявен, въпросът разкрива оплакване, че при решаването на спора по инцидентния установителен иск въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Според касатора, изводът, че искът е неоснователен, въззивният съд е направил в противоречие със своето задължение по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм) да прецени всички доказателства по делото (производството попада в обхвата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК). Оплакването, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да се квалифицира като касационно основание (чл. 281, т. 3 ГПК). Основанията за допускане до касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение се извършва, едва след като решението бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд не е длъжен да изведе въпросът, който има значение за изхода по конкретното дело. Това е задължение на касатора (така т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г, ОСГТК на ВКС). Това свое задължение касаторът не изпълнява, като въвежда в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касационно оплакване за неправилност на решението.
Настоящият състав на ВКС не намира, че вторият повдигнат въпрос е от значение за изхода на конкретното дело. Действително делбеното производство е образувано по инициатива на касатора, но никой от ответниците (ответници и по касация) не е оспорвал основанието на предявените искове и в частност твърденията, че съсобственост върху имуществото съществува. Това означава, че правата на съделителите на дирена от съда защита са с еднакъв идентитет на търсената по делото защита. При смърт на такъв съделител, настъпила в хода на делбеното производство, съдът е длъжен и сам да вземе необходимите мерки (чл. 183, ал. 1 ГПК (отм), а сега чл. 230, ал. 1 ГПК). Вторият поставен от касатора въпрос не зачита тази специфика на конкретното делбено дело, а това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С молби вх. № 1007/ 27.01.2015 г. и вх. № 6829/ 10.06.2015 г. касаторът заявява, че се отказва от исковете за делба и прави искане касационната инстанция да обезсили обжалваното въззивно решение.
Настоящият състав на ВКС съобрази, че отказът от делбените искове не поражда последицата по чл. 233, изр. 2 ГПК. Това е така, защото всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (чл. 34, ал. 1 ЗС). Следователно изявлението за отказ от исковете за делба конвертира в такова за тяхното оттегляне. Зачитането на вече отразените особености на конкретното дело – правото на защита на ответниците по касационната жалба са с еднакъв идентитет с правата, чиято защита касаторът търси чрез делбените искове, – налагат извода, че за валидното десезиране на съда е необходимо всеки един съделител също да е направил искане за оттегляне на исковете. Тъй като молбите изхождат единствено от касатора, исканията по тях са неоснователни.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. № 1007/ 27.01.2015 г. и вх. № 6829/ 2015 г. на С. Д. К. с искане за обезсилване на решение № 371/ 25.11.2013 г. по гр. д. № 196/ 2010 г. на Габровски окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 371/ 25.11.2013 г. по гр. д. № 196/ 2010 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.