5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 22.05.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2049 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 03.12.2013г. по в.гр.д.№561/2012г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани претенциите за поставяне в дял на делбения имот на А. И. К., на Е. И. А. и А. С. А. с правно основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./, както и в частта, с която е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан като неподеляем. Решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която е приета за първоначална цена на проданта сумата 11373лв. и вместо това първоначалната цена на делбения имот е определена на 19600лв.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, формирали разбирането му, че имотът, предмет на делбата, следва да бъде изнесен на публична продан, в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с решения на съдилищата, както и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. И. А. и А. С. А. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по извършването й.
С решение от 16.01.2003г., постановено по гр.д.№391/2001г. по описа на Троянския районен съд е допусната делба между А. И. К. и Е. И. А. на дворно място, съставляващо парцел V, пл.№149, кв.28 по регулационния план на [населено място], Л. област от около 800кв.м., застроено с двуетажна масивна къща, втора двуетажна масивна къща и едноетажна паянтова къща, при квоти 1/3 ид.част за А. К. и 2/3 ид.части за Е. А., като с решение №195/06.06.2003г., постановено по гр.д.№188/2003г. по описа на Ловешкия окръжен съд е определен общ дял в размер на 1/3 ид.част за Е. И. А. и А. С. А. и самостоятелен дял от 1/3 ид.част за Е. И. А. в рамките на първоначално определената за Е. А. квота.
С обжалваното решение е прието, че допуснатият до делба имот е реално неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан.
Прието е, че представеният по делото инвестиционен проект №157/07.10.2010г., одобрен от главния архитект на [община] не може да бъде одобрен, като преценката е извършена от съда в рамките на изискването на чл.203 ЗУТ и дадените от касационната инстанция при предходно разглеждане на спора указания с оглед съответствието на проекта със строителните правила и норми, а също и дали предлаганите преустройства не са значителни и с неудобства, по-големи от обикновените.
Констатациите на съда са основани на комплексните съдебно-технически експертизи и главно на експертизата на в.л.К. и В., даващи конкретни и актуални характеристики на жилището, преценявайки ги с предвижданите реконструкции и с изследване влиянието им върху общото състояние на сградата.
Прието е, че инвестиционният проект не е съобразен с реалните характеристики на сградата и не предвижда промени, за адаптирането й към актуалните норми. Изложени са съображения, че следва да се прилагат нормативите за нови жилищни сгради, тъй като се предвижда създаване на нови самостоятелни обекти и на практика се планира създаването на несъществували до момента жилища като сградата от еднофамилна се трансформира в многофамилна.
За неприемливо поради тази причина е прието заявеното от една от експертизите отстъпление от нормите, както и преразпределянето на помещенията без да се отчита съществуващата височина на помещенията с оглед установеното им към момента ползване по съображения, че по отношение законосъобразността на проекта следва да се приложат законовите правила, а не установените от ползвателите условия за обитаване.
Изложени са съображения, че проектът не отговаря на законовите изисквания и досежно необходимата светла височина на помещенията съгласно чл.74, ал.3 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като в помещенията от приземния етаж, за които е предвидено да се обособят дневна-столова с кухненски бокс?няма нужната светла височина и на практика на този етаж биха могли да се изградят само складови помещения, но не и жилищни, както и по отношение на помещение в полуподземния етаж.
Изложени са съображения и с оглед на обстоятелството, че предвидените строително-ремонтни работи не са съобразени с актуалното състояние на сградата, което с оглед липсата на носещи колони е прието, че значително ще застраши основата на сградата, както и съображения, че в инвестиционния проект не е предвиден раздел за довършването и укрепването на сградата, която е на етап “груб строеж”.
Прието е също така, че предлаганото преустройство на сградата с обособяване на две самостоятелни жилища, не би могло да се одобри и с оглед високата стойност на предвижданите преустройства – стойността на минимално необходимите според инвестиционния проект преустройства е в размер на 11767лв., която съотнесена съм общата пазарна цена на сградата-подземен етаж-900лв., полеподземен-5300лв. и трети етаж-6700лв., или общо 12900лв., се явява над 90% от стойността на сградата.
Поставените от касатора въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Част от поставените въпроси касаят извършената от въззивния съд преценка за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект за преустройство и обособяване на две самостоятелни жилища, а друга част-преценката по чл.39, ал.2 ЗС дали необходимите преустройства са значителни и създават ли неудобства, по-големи от обикновените.
На първо място следва да се отбележи, че според дадените в ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания, ако част от поставените въпроси обосновават крайния извод на съда и разрешаването им не обосновава извод за допускане на касационно обжалване, а разрешението по останалите въпроси не би могло да го промени, не може да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В настоящия случай основният въпрос, обосноваващ крайния извод на съда за неподеляемост на допуснатата до делба жилищна сграда е въпросът по приложението на чл.39, ал.2 ЗС, а именно дали необходимите за обособяването на самостоятелните обекти преустройства са значителни и създават ли неудобства, по-големи от обикновените, тъй като трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че реално поделяне на жилищна сграда не може да бъде извършено, дори при наличие на одобрен инвестиционен проект, ако за обособяването на самостоятелните обекти е необходимо извършването на значителни преустройства и на преустройства, създаващи неудобства, по-големи от обикновените. В тази връзка касаторът поставя въпроса при преценка на стойността на минимално необходимите СМР следва ли съдът да съобрази всички строителни дейности, предвидени за преустройството на жилищната сграда, вкл. и изолациите на сградата, обкичване на помещения и др. или следва да съобрази само тези разходи, които са минимално необходими за обособяване на две жилища и има ли значение за преценката на минимално необходимите разходи фактът, че представеният проект да преустройство на жилищната сграда предвижда много подобрения така, че да се обособят две модерни жилища, като същевременно се довърши сградата, която се установи, че в момента не е в напълно завършен вид.
Константна е практиката на съдилищата, вкл. и даваните от ВКС разяснения по реда на чл.290 ГПК, че при преценката на стойността на преустройството следва да се вземат предвид всички СМР, които са предвидени по одобрения инвестиционен проект и чието извършване е необходимо от техническа гледна точка за обособяването на самостоятелните жилищни обекти. В този смисъл : решение №285/17.08.2010г. по гр.д.№3013/2008г. на І ГО на ВКС и решение №102/19.07.2013г. по гр.д.№490/2012г. на І ГО на ВКС. В обжалваното решение поставеният въпрос е разрешен в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително по отношение на процентното съотношение между стойността на необходимото според инвестиционния проект преустройство и стойността на преустройвания обект, при което би могло да се приеме, че преустройството не е значително /10-15%/.
Поставя се и въпросът следва ли да се съобразяват разходите за довършване на жилищната сграда в контекста на понятието “минимално необходими такива” за извършване на преустройството с цел обособяване на самостоятелни обекти в съответствие с правото на страните да получат реални дялове от наследството си.
Въпросът изразява преди всичко становището на касатора за начина, по който следва да бъде тълкувана разпоредбата на чл.39, ал.2 ЗС, което обаче не е било споделено от съда и в този смисъл съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение. Освен това, както вече беше отбелязано по-горе, даденото от въззивния съд разрешение съответства на трайно установената съдебна практика, че преценката дали преустройствата са значителни следва да се извърши с оглед предвидените такива в инвестиционния проект, а не само с оглед минимално необходимите преустройства, свързани с обособяване на част от помещенията.
Основният въпрос, който е обусловил и крайния извод на съда за неподеляемост на допуснатата до делба жилищна сграда следователно е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл.203 ЗУТ и чл.39 ЗС. С оглед на това и доколкото този извод не би могъл да се промени дори да се приеме, че одобреният инвестиционен проект съответства на изискванията на действащите към настоящия момент строителни правила и норми, останалите въпроси не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.12.2013г. по гр.д.№561/2012г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Е. И. А. сумата 850лв./осемстотин и петдесет лева/ и на А. С. А. сумата 850лв./осемстотин и петдесет лева/, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: