О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 720/30.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4088 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 92/ 11.04.2014 г. по гр. д. № 43/ 2014 г, с което Габровски окръжен съд, като потвърждава решение № 11/ 07.01.2014 г. по гр. д. № 764/ 2013 г. на Севлиевски районен съд отхвърля исковете по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (първоначална редакция) на И. К. М., К. К. К. и Н. Н. К. срещу Т. И. Т. за 8 кв. м, неправилно заснети към имот № 65927.541.24, и срещу И. Ц. Н. за 9 кв. м, неправилно заснети към имот пл. № 65927.541.25.
Решението се обжалва от тримата ищци с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос: Поражда ли действие договорът за покупко-продажба, когато имотът е описан по плана за новообразуваните имоти по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и този план не е влязъл в сила. Касаторите извеждат допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Т. Т. и И. Н. възразяват, че жалбата е с недопустим предмет, тъй като цената на исковете е под 5 000 лв. Претендират разноски.
Касационната жалба е срещу решение по гражданско дело с цена на иска 9 000. 30 лв. Това е така, защото: 1) искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (първоначална редакция) е за собственост и е оценяем; 2) такава е данъчната оценка на имота към 2013 г; 3) според нея и изискванията на 69, ал. 1, т. 2, вр. чл. 71, ал. 2 ГПК ищецът е определил задължението си за държавна такса (внесената е 90. 00 лв) и 3) въпросът за цената на иска не е повдигнат в преклузивния срок на чл. 70, ал. 1 ГПК. Така цената на иска от 9 000. 30 лв. е стабилизирана и жалбата е с допустим предмет. Тя изхожда от легитимирани страни – ищците, на всеки от които принадлежи обжалваемия интерес. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима, но няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в приложимата първоначална редакция) при неблагоприятни последици на доказателствената тежест откъм установяване към релевантния (минал) момент на границите на съсобствения на касаторите имот. Въззивният съд не е обсъждал правата на ответниците и в частност, не е разсъждавал върху действието на съответния договор, по който всеки един от двамата ответници е купил имот, съседен на този на ищците. Следователно поставения от касатора материалноправен въпрос не обуславя изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите следва да се поставят заплатените от всеки ответник адвокатски хонорари за представителство пред настоящата инстанция. Отговорността за разноските е гражданска деликтна. Касаторите следва да я понесат солидарно (арг. от чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 92/ 11.04.2014 г. по гр. д. № 43/ 2014 г. на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА И. К. М. ЕГН [ЕГН], Н. Н. К. ЕГН [ЕГН] и К. К. К. [ЕГН] да заплатят солидарно на Т. И. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 150 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И. К. М. ЕГН [ЕГН], Н. Н. К. ЕГН [ЕГН] и К. К. К. [ЕГН] да заплатят солидарно на И. Ц. Н. ЕГН [ЕГН] сумата 150 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.