О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 386/17.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2925 по описа за 2015 г.
Обжалвано е решение № 55/ 05.03.2015 г. по гр. д. № 557/ 2014 г, с което Сливенски окръжен съд, като оставя в сила решение № 112/ 27.06.2014 г. по гр. д. № 691/ 1995 г. на Районен съд – Нова Загора, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм) изнася на публична продан един поземлен имот (ПИ) и два етажа (първи и втори на южното крило) от триетажна административна сграда в имота.
Решението се обжалва от съделителя М. Т. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Необходимо ли е във втората фаза на делбеното производство да бъде представен инвестиционен проект, за да прецени съдът техническата възможност за разделянето на делбения имот на самостоятелни обекти, които да разпредели между съделителите с решението по извършване на делбата? К. счита, че въпросът е включен в предмета на делото и обуславя способа, по който следва да се извърши делбата, а въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 1417/ 16.02.2009 г. по гр. д. № 4908/ 2007 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО.
Ответникът [община], ответник и по касационната жалба, е на становище, че са изключени и общото, и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според Общината, поставеният от касатора въпрос няма претендираното значение, а приложеното решение е по различен въпрос. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с въззивното решение е приложен способ за извършване на делбата на имущество на стойност 300 110 лв. Това изключва ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК да не подлежи на обжалване решението по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. Касационната жалба има допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна – съделителят, обосновал своето право и на въззивна, и на касационна жалба с довода, че приложимият способ за извършване на делбата е по чл. 292 ГПК (отм), а не този приложен с решението. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за редовност и допустимост на касационната жалба, но са изключени и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е съобразил събраните пред него доказателства (инвестиционен проект и заключение на съдебнотехническа експертиза), че принципно има възможност за обособяването на самостоятелни обекти на право на собственост в съсобствените два етажа от административната сграда. Упражнявайки своята компетентност по чл. 203, ал. 2 ЗУТ обаче е приел, че е законосъобразен отказът на главния архитект да одобри инвестиционния проект, който обособява отделни обекти в съсобствените етажи в два дяла (според броя на съделителите). Изложил е мотиви, че обособяването на дяловете е свързано със значителни преустройства и с неудобства по-големи от обикновените. Така е изключил възможността да бъдат спазени изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ. Изводът, че необходимите преустройства за привеждането на обектите в съответствие със строителните правила и норми са значителни, въззивният съд е обосновал със: 1) себестойността на материалите и труда, необходими за обособяването на двата дяла (49 172 лв) и 2) процентното съотношение на тази себестойност към пазарната стойност на съсобствените два етажа от сградата (20 %). Съобразил е и това, че съдебната практика намира за приемливо съотношението от 10 – 15 %. За да потвърди отказа на главния архитект да одобри предложения инвестиционен проект, въззивният съд се е обосновал и с необходимостта да бъде изградена нова стълбищна клетка и да бъде замонолитено съществуващото стълбище над втория съсобствен етаж. Отчел е, че това засяга (макар и временно) възможността да се използва третия етаж от сградата, който не е съсобствен на съделителите.
Настоящият състав на ВКС намира, че в обжалваното решение е съобразена съществуващата техническа възможност за обособяването на отделните обекти в сградата в дялове равни на броя на съделителите. Съобразно тази възможност въззивният съд е предложил на главния архитект и инвестиционен проект, а впоследствие – е провел контрол за законосъобразност на отказа на главния архитект да одобри проекта. Следователно въпросът, който касаторът поставя, няма претендираното значение. Това изключва общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Изключено е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С приложеното от касатора решение предмет на касационна отмяна е въззивно решение за изнасяне на публична продан на съсобствена жилищна сграда като неподеляема. Решението е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, защото са били събрани доказателства за възможността да бъдат обособени в дялове отделни обекти в сградата, но въззивният съд не е съобразил изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение тези изисквания са съобразени и именно поради тях делбеното имущество е изнесено на публична продан (чл. 288, ал. 1 ГПК, отм).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят извършените от ответника разноски и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 55/ 05.03.2015 г. по гр. д. № 557/ 2014 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Т. Н. да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.