6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 25.02.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7225 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Х. и О. К. Х., двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2014г. по в.гр.д.№5596/2012г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Столична Община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на основание чл.5, ал.1 вр. чл.2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. на апартамент №34, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси както следва:
· Завършен ли е фактическият състав на процедурата по отмяна на отчуждаването по реда на чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ в случай, че след влизане в сила на съдебното решение се окаже, че при получени два имота в обезщетение от двамата собственици, претендиращи за отмяната на отчуждаването, единият от обезщетените собственици се е разпоредил в полза на трето лице с получения в обезщетение имот и поради това е постановен влязъл в сила отказ от деактуване на възстановения имот и то по отношение на идеалните части и на двамата собственици общо, по който въпрос поддържат, че обжалваното решение противоречи на съдебна практика на ВКС и по-конкретно на решение №174 от 13.03.2009г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№4841/2007г.
· При предявен отрицателен установителен иск, в който легитимиращите права на собственост на страните възникват от транслативните последици на отмяна на отчуждаването /разместване на правата под условие ефектът на правопораждащия факт да може да настъпи за всички страни/ кой носи доказателствената тежест за доказване на факта, че е възникнало и че съществува правото на собственост на ответника на конкретното основание и налице ли са условията за това. Поддържат, че по така поставения въпрос е налице противоречие с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
· Следва ли при наличие на отчуждени повече от един недвижим имот по силата на чл.5 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. в едно и също производство, участващи в едно обезщетение и при ангажирани ясни и конкретни доказателства каква е частта на всеки от отчуждените имоти, формираща стойността на обезщетението, отговорът на въпроса дали целия имот, получен в обезщетение, е пренимал по силата на съдебното решение за отмяна на отчуждаването в патримониума на отчуждаващия орган /в случая на общината/ да включва изследване на обстоятелствата относно това каква част от обезщетението представлява конкретния отчужден имот. Поддържат, че по така поставения въпрос обжалваното решение противоречи на решение на ВКС, І ГО, постановено по гр.д.№4722/2008г.
Поддържат, че по поставените въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационна жалба Столична Община, не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК е предявен иск за признаване за установено, че ответникът Столична Община не е собственик на апартамент №34, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че при извършено отчуждаване по реда на чл.100, ал.1 З./отм./ на имот пл.№204, кв.№168, м.”Ю. парк”, ? ид.част от който са собственост на К. Н. Х. и Я. К. И., със заповед № ИК-360 от 21.02.1975г. на ИК на СГНС и на основание молба на собственика К. Н. Х., синът му Н. К. Х. е обезщетен с апартамент №29, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на стойност 9069лв., а синът му Д. К. Х. е обезщетен с процесния апартамент №34, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на стойност 11275лв. С влязло в сила решение от 01.08.2001г. на ВАС по адм.д.№7743/2000г. и решение на СГС, ІІІ-е отделение по гр.д.№1218/1999г. по искане на Я. И., Н. Х., Д. Х., Б. Х., С. Н. и В. Н. е отменено отчуждаването на целия недвижим имот пл.№204 в кв.168, м.”Ю. парк” и е възстановена собствеността на основание чл.2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. на собствеността им върху имот пл.№204 до размера на правата на всеки един от тях.
Прието е, че със Заповед № РД-57-527 от 15.12.2004г. на кмета на Столична община е постановен отказ от отписване от актовите книги за общинсак собственост на акт №1115/25.09.2003г. за 1035/3670 ид.части от имот пл.№204 в кв.168, м.”Ю. парк”, целият с площ от 3670кв.м., отчуждени от К. Н. Х., при мотиви, че поради продажба на трето лице на едно от предоставените като обезщетение за отчуждаването на имота два брой жилища /ап.№29 и ап.№34/, последиците на влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя отчуждаването, не са настъпили. По отношение на предоставените като обезщетение ап.29 и ап.34 са съставени актове за общинска собственост.
Прието е, че съгласно чл.7, ал.2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др., когато отстъпеният в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице, отмяна на отчуждаването не може да се иска, освен ако към момента на подаване на молбата за отмяна на отчуждаването имотът се върне в имуществото на молителя. Прието е, че по делото е установено, че едно от жилищата, предоставени като обезщетение, е прехвърлено на трето лице, което обстоятелство следва да се преценява във връзка с основателността на искането за отмяна на отчуждаването. Доколкото обаче отмяната на отчуждаването в случая следва от конститутивното действие на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№7743/2000г. на ВАС, с което е оставено в сила решение на СГС, ІІІ-е отделение по гр.д.№1218/1999г. е прието, че са настъпили последиците, предвидени в чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по З. в редакцията му, обн.ДВ.бр.96/1999г., съгласно която при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Изложени са съображения, че на основание чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, като субективните предели на силата на присъдено нещо при конститутивните решения се разпростира не само върху страните, участвали в съдебното производство, но и върху всички трети лица. Прието е, че вещноправният ефект на административния акт за отмяна на отчуждаването или заместващото го съдебно решение настъпва с влизането им в сила, като последващото съставяне на акт за общинска собственост, както и отказът на кмета на Столична община да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост акт №1015/25.09.2003г. за 1035/3670 ид.части от имот пл.№204 не е правопрепятстващ факт за осъществената вече отмяна на отчуждаването, а може да обоснове правен интерес от защита на правото на собственост, но не върху процесния апартамент №34, а върху посочения в акта за общинска собственост недвижим имот №204, което обаче не е предмет на настоящето производство.
За неоснователни са приети доводите, че фактическият състав на отмяната на отчуждаването не бил завършен. Прието е, че отказът на кмета на Столична община да отпише отчуждения и впоследствие възстановен недвижим имот е неотносим към настъпилата въз основа на съдебно решение отмяна на отчуждаването, както и към породения от решението вещноправен ефект, по силата на който ответникът е станал собственик на процесния апартамент №34, тъй като независимо каква част от отчуждения
имот е възстановена, държавата става собственик на целия, даден в обезщетение имот. Именно с оглед на тези последици на реституцията, извършвана по реда на ЗВСНОИ по З. е прието, че законодателят е предвидил, че тя се осъществява не ex lege , а само въз основа на изрично искане, целта на което е да се даде възможност на правоимащия да прецени дали в конкретния случай ще бъде полезно за него да иска отмяна на отчуждаването. Изложени са съображения, че извършената в резултат на направеното искане отмяна на отчуждаването води автоматично до разместване на собствеността, независимо от това дали е отменено отчуждаването на целия имот или на част от отчуждения имот. Прието е, че по силата на решението за отмяна на отчуждаването става разместването на собствеността и обезщетения собственик престава да бъде собственик на каквото и да било основание на част или на целия даден в обезщетение имот.
Не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК между така изложените от въззивния съд съображения досежно завършеността на фактическия състав на процедурата по отмяна на отчуждаването и становището, изразено в посоченото от касатора решение №174/13.03.2009г., постановено по гр.д.№4841/2007г. по описа на ВКС, ІІІ ГО. На първо място по причина, че в решение №174 е разгледана хипотеза, различна от настоящата, а именно прехвърляне на отстъпения в обезщетение имот чрез сделка на трети лица след подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, но преди уважаването й от административния орган, докато в настоящия случай разпореждането с ап.29 е извършено преди подаване на заявлението за отмяна на отчуждаването. Освен това по отношение на вещноправните последици на отмяната на отчуждаването и момента, в който те настъпват, становището на ВКС и на СГС са аналогични-и в двете решения е прието, че при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, т.е. от момента на влизането му в сила, ако се намират в патримониума на заявителя към датата на възстановяване на собствеността. Този извод е обоснован с двустранния характер на реституцията, обективирана в решението за отмяна на отчуждаването като отчужденият имот се връща в патримониума на лицето, от което е отнет, а предоставеният в обезщетение държавен имот става общинска собственост, в какъвто смисъл е и изводът на въззивния съд в обжалваното решение. По отношение на така поставения въпрос не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в посочения смисъл разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. не се нуждае от тълкуване. Последващите действия на Столична община по деактуване на имота, собствеността върху който се възстановява, в случая са извън спорния предмет.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск, тъй като правата на ответника /Столична община/ произтичат пряко от разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. при наличие на представен акт за отмяна на отчуждаването, какъвто в случая безспорно е налице. Поради това не може да се приеме, че е налице противоречие с указанията, дадени в ТР №8/2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, доколкото доказателства за правото на собственост на ответника-Столична община, по делото са представени. Спорът касае правните последици на представените по делото актове, но досежно неговото разрешение основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса за необходимостта да бъдат изследвани обстоятелствата относно съотношението на стойността на обезщетението и отчуждения имот в хипотеза, при която само с част от полученото имотно обезщетение е извършено действие на разпореждане преди подаване на заявлението за възстановяване на собствеността. В посоченото от касатора решение №317/16.07.2010г., постановено по гр.д.№4722/2008г. по описа на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса дали извършеното по реда на чл.102 З./отм./ цедиране на права представлява разпореждане с полученото обезщетение по смисъла на чл.7, ал.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., а не последващо обезщетяването действие. Освен това е прието, че независимо от извършеното цедиране на права, след като цялата отчуждена собственост се връща по силата на отмяна на отчуждението в патримониума на заявителя-собственик, то всичко получено като имотно обезщетение се връща в патримониума на държавата, респ. на общината, в какъвто смисъл е и изводът на въззивния съд в обжалваното решение.
И тъй като разпоредбите, във връзка с приложението на които са поставените от касатора въпроси, не са неясни, не се нуждаят от тълкуване, нито се обосновава необходимост от промяна на установената съдебна практика по тяхното приложение, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.07.2014г. по гр.д.№5596/2012г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: