3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3033 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №95, постановено на 12.02.2015г. по в.ч.гр.д.№3639/2014г. Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение,VІІ състав потвърдил определение от 29.09.2014г. по гр.д.№12931/2013г., ХІІ състав по описа на ПРС, с което са оставени без разглеждане исканията на жалбоподателката Й. В. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №2910 от 08.07.2014г. по гр.д.№12921/2013г., както и за допълването му, обективирани във “въззивна искова молба” с вх.№35092 от 30.07.2014г.
Определението е обжалвано от Й. В. С. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съществуващата практика по въпросите:
· ако в диспозитива се напише нещо, нямащо нищо общо с мотивите, записани в решението, това ЯФГ ли е;
· трябва ли съдът да се произнесе по всички искове, по които е сезиран, включително по алтернативните, още повече, че сделката е абсолютно нищожна, за което съдът следи служебно.
Поддържа, че така поставените въпроси имат значение и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието, че в депозираната от страна на жалбоподателката въззивна жалба, в която са инкорпорирани искания за отстраняване на очевидни фактически грешки и допълване на решението, не може да се изведе нито едно годно твърдение, обосноваващо наличие на някои от двете хипотези, като развитите от жалбоподателката доводи касаят правилността на изводите на районния съд, както и възможността постановеното от него решение да бъде изпълнено, но не и до допусната очевидна фактическа грешка или до пропуск на съда да се произнесе по цялото й искане, като в жалбата и допълненията към нея не са изложени никакви конкретни твърдения за наличие на противоречие в изводите на съда, изложени в мотивната част на решението и обективираните такива в диспозитива, още повече, че в молба от 01.04.2013г. жалбоподателката изрично е уточнила, че иска прогласяване на нищожността на сделката до притежаваната от нея 1/5 ид.част от правото на строеж, в какъвто смисъл първоинстанционният съд се е произнесъл. С оглед на това е прието, че правилно първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване нередовността на отправените до него искания, а именно да се уточни в коя част на диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка и по коя част от претенцията съдът е пропуснал да се произнесе и след като тези нередовности не са били отстранени, правилно е приел, че исканията следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Основният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното определение, касае съдопроизводствените действия, които съдът е длъжен да извърши при постъпило искане за поправка на очевидна фактическа грешка и искане за допълване на постановеното по делото решение. По този въпрос в съответствие с константната практика на съдилищата въззивният съд е приел, че съдът се произнася по съществото на искането за поправка на очевидна фактическа грешка и по искането за допълване на постановеното по делото решение, ако в същото ясно и точно е посочено в какво се изразява несъответствието между изразената в мотивите на решението воля и отразеното в диспозитива на същото, в коя част от диспозитива се поддържа, че е допусната очевидна фактическа грешка, по кое от надлежно заявените от страната искания съдът не се е произнесъл, т.е. че и искането за поправка на очевидна фактическа грешка, както и искането за допълване на решението следва да бъдат ясно и точно формулирани. По общо отправено до съда искане да поправи допусната очевидна фактическа грешка с твърдението, че в диспозитива е написано нещо, нямащо нищо общо с мотивите на решението, съдът не би могъл да се произнесе по реда на чл.247 ГПК, тъй като подобно искане представлява по същество оплакване за неправилност на постановеното решение, както е прието и в обжалваното определение.
В случая, както е прието и в обжалваното определение, подаденото от жалбоподателката искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване решението на първоинстанционния съд, съдържа съображенията й за възможността това решение да бъде изпълнено, искане за посочване на документите, въз основа на които съдът е стигнал до извод за вида и степента на завършеност на сградата, идентифициране на обектите в тази сграда, уточняване на какво се дължи разминаването по площ и етажност по описания акт и представените архитектурни проекти, уточняване как жалбоподателката да се снабди със скица и данъчна оценка и други искания, за които в съответствие с трайно установената съдебна практика съдът е приел, че не представляват обстоятелства, които съдът да може да квалифицира като искане по чл.247 ГПК, респ. чл.250 ГПК и по които да може да се произнесе по същество по този ред.
Поставените от жалбоподателката въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изразяват поддържаната от нея защитна теза в процеса, но не обосновават крайния извод на съда за необходимостта съдът да даде указания за уточняване на отправено до него неясно и неточно искане, както и за задължението на страната да изпълни така дадените указания, ако действително желае произнасяне по съществото на искането.
Още повече, че по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка, респ. непълнота на решението, включително по алтернативно заявени претенции, е налице трайно установена практика на съдилищата.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №96, постановено на 12.01.2015г. по в.ч.гр.д.№3639/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІ състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: