О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 717/30.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5381 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 87/ 11.06.2014 г. по гр. д. № 242/ 2014 г, с което Варненски апелативен съд, като потвърждава решението от 20.03.2014 г. по гр. д. № 152/ 2013 г. на Окръжен съд – Силистра отхвърля иска на Н. Х. М. срещу Г. Ю. О. за сумата 32 774 лв. – дълг за стойност от подобрения, извършени в собствения на ответницата застроен недвижим имот.
Решението се обжалва от Н. Х. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: При предявяване на иск за парично притезание от подобрения в чужд имот (този на ответника), длъжен ли е ищецът да квалифицира качеството, в което е извършил подобренията и доколко предложената квалификация обвързва съда? Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда от три решения на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирани в изложението към касационната жалба.
Ответницата по касация не намира поставения въпрос да обуславя изводите на въззивния съд. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Следователно касационната жалба е с допустим предмет. Тя изхожда от легитимирана страна – ищецът, на когото принадлежи интересът от обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, но няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В първоинстанционното решение искът за подобренията в чуждия имот (този на ответницата) е отхвърлен при мотиви, че неговата неоснователност е обосновима и само от това, че касаторът е държател на имота, а го е предявил като недобросъвестен владелец, когото законът приравнява към добросъвестния. Така първоинстанционният съд е приел, че е обвързан с правната квалификация на предявения иск, която ищецът предлага (чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС).
Въззивният съд не препраща към тези мотиви, а развива собствени. Следователно с обжалваното решение е изоставено становището, че предложената квалификация на иска (в случая от подобрителя на чуждия имот) обвързва сезирания съд. Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение като резултат. Той е приел, че събраните доказателства сочат ищецът да е подобрявал имота преди договора, с който ответницата го придобива срещу задължение за гледане и издръжка. Последващото разпореждане не е основание за възникване или правоприемство на паричното задължение за извършени подобрения в чуждия имот срещу новия собственик на имота. Следователно процесуалноправния въпрос, поставен от касатора, не обуславя въззивното решение. Спорът е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика, в която ВКС изключва приобретателят като длъжник по вземането за подобрения в чуждия имот. Тази практика се провежда и в едно от трите решения, цитирани от самия касатор (№ 1162/ 18.11.2008 г. по гр. д. № 4998/ 2007 г. ВКС, ГК, ІІ ГО). Изложеното изключва общото и допълнителното основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото в тежест на касатора следва да се поставят извършените от ответницата разноски пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 87/ 11.06.2014 г. по гр. д. № 242/ 2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Х. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Ю. О. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.