3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.355
гр. София, 16.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 май , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1029/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. Л. Е. от гр В. срещу решение № 343/15.04.2011 г. по гр.д. № 218/11 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на В. № 4121/03.12.2010 г. по гр.д. № 3467/10, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] –гр.София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.208 от КЗ за сумата от 19 700 лева и за лихва за забава върху тази сума за периода :21.05.2009 г. до 12.03.2010 г. в размер на 1379 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че правният въпрос от значение за спорае решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и казуалната на съдилищата – основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценил като неоснователен иска за присъждане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лекия автомобил на ищеца, предмет на противозаконно отнемане, съдът е приел, че въпреки настъпването на застрахователното събитие покрито от редовно сключената между страните по делото имуществена застраховка, застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.57.5 от ОУ на договора за застраховка : да не оставя при напускане на лекия си автомобил, която и да е част от регистрационния талон на МПС. Съдът е счел, че неизпълнението на така поетото задължение се явява значително, с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ, поради което и същото е основание за отказ от заплащане на обезщетение от страна на последния.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, дали оставянето на регистрационния талон на откраднатото МПС, обект на застраховка „Каско на МПС” в автомобила при настъпването на застрахователното събитие, само по себе си се явява значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задължения по застрахователния договор и като такова е основание по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ.
Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие ъс задължителната и казуална практика на съдилищата. Сочи и прилага влезли в законна сила съдебни решения..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на решаващия съд в обжалваното решение по този въпрос е налице противоречие с практиката на съдилищата: Решение №73 от 14.04.2008 г. на ВКС, Второ отд. на ТК по т.дело № 740/2007 г. постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., което единствено от приложените от страна на касатора съдебни решения се отнася до казус, от фактическа страна еднакъв с настоящия: оставянето на регистрационния талон в откраднатия автомобил като повод и основание застрахователят по автомобилна застраховка „Каско” да откаже заплащане на обезщетение на собственика. Отговорът на обуславящия изхода на спора въпрос даден в това решение се различава от този в обжалвания акт , което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. В обжалвания акт съдът е постановил, че не се дължи изобщо заплащане на обезщетение от страна на застрахователя, докато в цитираното решение на ВКС е приложена разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗЗД и дължимото обезщетение само е намалено.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 343/15.04.2011 г. по гр.д. № 218/11 г. на Варненския окръжен съд .
УКАЗВА на касатора Г. Л. Е. от гр В. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 362-триста шестдесет и два лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: