О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162/08.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1692 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвани са определение № 367/ 06.11.2014 г. и определение № 442/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІV-то отделение.
По частна жалба вх. № 10274/ 24.11.2014 г. срещу определение № 367/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. е образувано ч. гр. д. № 1692/ 2015 г. на ВКС, ГК, І-во ГО.
По частна жалба вх. № 2593/ 25.02.2015 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. е образувано ч. гр. д. № 1126/ 2015 г. на ВКС, ГК, І-во ГО.
С разпореждане № 323/ 24.03.2015 г. на Председателя на ГК, І-во ГО двете частни производства поради тяхната връзка са обединени за общо разглеждане по ч. гр. д. № 1692/ 2015 г. на ВКС, І-во ГО.
С определение № 367/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на Т. С. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 1312/ 2011 г. на Софийски апелативен съд и е осъдил молителката да заплати на Е. Д. Н. и на С. Д. И. суми от по 510 лв. – разноски в производството по извънредния способ.
С определение № 442/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. предходният състав на ВКС е оставил без уважение молбата на Т. С. П. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 367/ 06.11.2014 г. в частта по разноските.
Определенията се обжалват от Т. С. П. с доводите, че: 1) срокът за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение е спазен (по първата частна жалба) и 2) обстоятелствата, че е безработна и е непосилно плащането на поставените в нейна тежест разноски, обуславят правото по чл. 248 ГПК (евентуални, по втората частна жалба).
Ответниците по частните жалби Е. Д. Н. и С. Д. И. възразяват, че са неоснователни.
Чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК предвижда възможността пред друг състав на ВКС с частна жалба да бъдат обжалвани определенията на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Чл. 248, 3, изр. 2 ГПК предвижда същия ред за обжалване на определението, с което предходният състав на ВКС е оставил без уважение молбата за изменение на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК в частта му за разноските. Следователно частните жалби имат допустим предмет. Подадени са от легитимирана страна – молителката, на която единствено принадлежи обжалваемият интерес. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.
Производството по реда на глава ХХІV ГПК е образувано по молбата на жалбоподателката с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да бъде отменено влязлото в сила решение. В молбата са изложени твърдения, обосноваващи становището, че срокът е 1-годишен и е започнал да тече на 06.12.2013 г. – датата, на която съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение и молителката е узнала за влязлото в сила решение. В производството по чл. 307, ал. 1 ГПК предходният състав на ВКС е съобразил, че законният срок за упражняване на правото на отмяна по извънредния способ е посочен в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК; той е тримесечен, започнал е да тече от 18.04.2013 г. – датата, на която е влязло в сила осъдителното решение и към 13.05.2014 г. – датата, на която е подадена молбата за отмяна, е изтекъл.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло фактическите и правни изводи, при които предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане по същество молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Това означава, че е неоснователна частната жалба срещу определение № 367/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІV-то отделение.
Със същото определение в тежест на молителката са поставени разноските, които всеки един от ответниците по молбата е направил в производството по извънредния способ, изразяващи се в уговореното и платено от всеки възнаграждение за адвокат – 510 лв. По молбата с искане за изменение на определението в частта за разноските е постановено определение № 442/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІV-то отделение. За да отхвърли молбата на жалбоподателката по чл. 248 ГПК, предходният състав на ВКС е съобразил, че тя е обоснована с твърденията за прекомерност на адвокатските възнаграждения и с обстоятелствата, че жалбоподателката е безработна и плащането ще я затрудни. Неоснователността на искането по чл. 248 ГПК следва от това, че уговорените адвокатски възнаграждения са в размер под минималния (чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2014 г. на ВАдвС за М.), а твърденията за лошото материално състояние на жалбоподателката са ирелевантни.
Настоящият състав също намира, че неоснователността на молбата по чл. 248 ГПК е обосновима и от буквалния прочит на чл. 78, ал. 5 ГПК, който предходният състав на ВКС е направил и провел. Отговорността за репарация на разноските, която следва да понесе страната, сезирала съдът с недопустимо искане, е предвидена в чл. 78, ал. 4 ГПК. Тя е гражданска деликтна. Минималната нейна граница откъм уговореното и платено възнаграждение за представителството от един адвокат е посочена в чл. 78, ал. 5 ГПК, а слизане под минималните размери на адвокатските възнаграждения законът не допуска. На второ място, обстоятелството, че длъжникът е материално затруднен и не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). Това означава, че е неоснователна и частната жалба срещу определение № 442/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 10274/ 24.11.2014 г. на Т. С. П. срещу определение № 367/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. ВКС, ГК, ІV-то ГО и частна жалба вх. № 2593/ 25.02.2015 г. на Т. С. П. срещу определение № 442/ 23.12.2014 г. по гр. д. № 6229/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.