О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №172/26.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 128 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 199/ 13.10.2014 г. по гр. д. № 203/ 2014 г, с което Кърджалийски окръжен съд, като потвърждава решение № 20/ 09.05.2014 г. по гр. д. № 1605/ 2012 г. на Кърджалийски районен съд, на основание чл. 108 ЗС осъжда Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. да предадат на Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. С. владението върху 1/ 8 ид. части за всяка една от тях върху един поземлен имот и масивна жилищна сграда в него и на основание чл. 527, ал. 2 ГПК съответно изменя констативния нотариален акт, с който Н. Ф. Я. е признат за собственик на същите имоти.
Решението се обжалва от ответниците Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: 1) Може ли решаващият съд, разглеждайки иск по чл. 108 ЗС и независимо, че по делото има събрани доказателства, че ответниците са владяли и ползвали процесния имот спокойно и необезпокоявано повече от 10 години и по този начин са го придобили по давност, да приеме, че ищците са доказали, че от откриване на наследството през 1991 г. също са извършвали владелчески действия по отношение на имота (обработвали са го, грижили са се за болната си майка, която живее в съсобствената сграда)? И 2) За извода на въззивния съд, че касаторът е владелец на своите и държател на чуждите идеални части (тези на ответниците по касация), имат ли значение събраните доказателства, че едната ответница по касация живее от 1995 г. в Н. З., а другата в населено място, различно от това, в което се намират имотите? Касаторите прилагат решения на ВКС по чл. 290 ГПК и се позовават на ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г, за да обосноват в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК становището си, че обжалваното въззивно решение им противоречи. Претендират разноски.
Ищците Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. С., ответници по касационната жалба възразяват, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като е правилно. Претендират разноски.
Настоящият състав намира, че липсват предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поставеният въпрос е негоден да осъществи общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така, както го формулира касаторът, въпросът не може да бъде окачествен като обуславящ правните изводи на въззивния съд. Той следва да се квалифицира като оплакване, че обжалваното решение е постановено при касационното основание на чл. 281, т. 3 ГПК. Чрез въпросът касаторът провежда своята теза, че предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС са доказани и се оплаква, че като приема обратното, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие със събраните доказателства. Въведеното чрез въпроса касационно оплакване е негодно да обоснове извода, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Проверката за неговата правилност касационната инстанция извършва във фазата по разглеждането на жалбата по същество – етап, до който настоящото производство е негодно да достигне.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, които ответниците по касация са направили и към този етап, до който е достигнало исковото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199/ 13.10.2014 г. по гр. д. № 203/ 2014 г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. да заплатят на Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.