5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София,14.09.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3960 от 2015година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №550, постановено на 22.06.2015г. по в.ч.гр.д.№124/2015г. Окръжен съд-Кърджали е оставил без уважение жалбата на адв.Ч., пълномощник на Е. Н. Е. от [населено място], [община], против разпореждане №245/07.05.2015г., постановено по гр.д.№158/2015г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на ищеца.
Определението е обжалвано от Е. Н. Е. чрез пълномощника му адв.Ч., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че е неправилен изводът на съда, че той в качеството си на ищец няма правен интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу двамата ответници, че помежду им не съществуват права, произтичащи от договор за аренда в земеделието от 16.04.2014г., вписан под №594/16.04.2014г. в регистрите на СВ при МРС. Счита, че предявеният от него иск е допустим и за него е налице правен интерес от предявяването му, въпреки че не е страна в това правоотношение, като в случая за него е налице евентуален интерес от предявяването на иска с оглед възможността след уважаването на този иск на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде постановено заличаване на извършеното вписване на договора, след което ищецът ще може да претендира правата по сключения между него и ответника К. договор за аренда от 13.05.2013г. за същия имот. Поддържа, че искът следва да се приеме за допустим, тъй като не разполага с друг път за защита.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Кога за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК /да се приеме несъществуването на едно правно отношение/ и какъв следва да бъде характера на интереса-пряк или евентуален;
2. Когато ищецът не е страна по възникнало облигационно отношение, то възниква ли за него правен интерес да иска установяване на недействителност на договора между тези лица, респ. несъществуване на облигационно отношение при положение, че възникналата между тях облигационна връзка засяга пряко или косвено неговите права;
3. Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.537, ал.2 ГПК когато ищецът има възможност да придобие права, но само ако отрече чрез отрицателен установителен иск правата на ответниците, възникнали въз основа на облигационна връзка между тях;
4. Допустим ли е положителен иск по чл.124, ал.2 ГПК с предмет установяване валидност на правоотношение, създадено между две страни /в случая ищеца и първия ответник/, което е било прекратено едностранно и прекратяването е вписано в съответната служба по вписванията;
5. Следва ли съдът при констатиране на нередовности на исковата молба относно изложените обстоятелства, на които се основава иска и в какво се състои искането по чл.127 ГПК, на основание чл.129, ал.2 ГПК да съобщи на ищеца да отстрани нередовностите, като даде срок или може да постанови акт в закрито заседание, с който да прекрати производството по делото без да изясни фактите относно редовността на исковата молба.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Е. Н. Е. е предявил против Д. М. К. и М. Д. Ч. иск за установяване несъществуването на правата им, произтичащи от договор за аренда в земеделието от 16.04.2014г., вписан под №594/16.04.2014г. в регистрите на СВ при МРС, за установяване спрямо ответника К. несъществуване на правата му по извършен по негова молба акт на вписване, изразяващ се в прекратяването на договора за аренда, сключен между ищеца и първия ответник, както и че това вписване не е породило правни действия, както и за заличаване по реда на чл.537, ал.2 ГПК на извършените вписвания под №1490/29.08.2013г., касаещо прекратяване на договор за аренда от 13.03.2013г., сключен между ищеца и ответника Д. К. и под №594/16.04.2014г., касаещо вписване на договор за аренда, сключен между Д. М. К. и М. Д. Ч.. Твърди, че между него и ответника Д. К. на 13.03.2013г. е бил сключен договор за аренда в земеделието, като през месец април, 2013г. ответникът адресирал до него писмено предизвестие за прекратяване на договора, след което в Службата по вписванията е вписано и прекратяването на договора, а на 16.04.2014г. ответникът К. сключил друг договор за аренда с ответника М. Ч., който бил вписан в Службата по вписванията под №594/16.04.2014г. Счита, че извършеният акт на прекратяване на договора за аренда от 13.03.2013г. за нищожно и непораждащо правни действия изявление, че арендният договор, сключен между него и ответника К. не е прекратен, както и че за ответника Ч. не съществуват права, произтичащи от договор за аренда, тъй като сключеният между двамата ответници договор за аренда не може да породи правно действие.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което производството по гр.д.№158/2015г. по описа на Момчилградския районен съд е прекратено поради недопустимост на предявените искове като лишени от правен интерес.
Прието е, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковете, и търсената защита, за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на процесните отрицателни установителни искове. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че целеният правен резултат би могъл да бъде постигнат само ако се предяви положителен установителен иск досежно установяване на съществуването на валидни отношения по арендния договор между ищеца и първия ответник. Изложени са съображения, че ищецът не е страна по втория аренден договор, за който се иска да бъде установено, че не съществуват правата на страните по него, но какъвто и извод да бъде направен по отношение на този договор, той не би бил относим и не би имал значение за правната сфера на ищеца, доколкото и самият ищец твърди, че договорът за аренда, сключен между него първия ответник, е прекратен. Посочено е също така, че в подобна хипотеза съдът не следва да дава указания на ищеца за уточняване на предявения иск, тъй като е неприемливо от гледище на закона ищецът да бъде напътван от съда какъв иск да предяви.
Основното съображение на въззивния съд за недопустимост на производството следователно е обстоятелството, че уважаването на така предявените искове не би имало за последица възникване на каквито и да е права за предявилото ги лице, тъй като в правната му сфера не би настъпила промяна-ако правоотношението по сключения между предявилото исковете лице и ответника К. договор за аренда в земеделието съществува, последващото сключване на договор за аренда с втория ответник е ирелевантно. Това становище съответства на трайно установената практика на съдилищата за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на правоотношение по договор, по който предявилото иска лице не е страна в хипотеза, при която се твърди наличие на правоотношение, по което ищецът е страна – това лице има интерес да установи съществуването на правоотношението, по което е страна, респ. да претендира по съдебен ред правата си по това правоотношение, включително да търси обезщетение за неизпълнението, но не и да отрича съществуването на друго правоотношение, дори то да касае същите права.
Соченото от жалбоподателя решение №127/29.10.2010г., постановено по т.д.№20/2010г. от тричленен състав на ТК, І ТО не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с това решение не е даден отговор на основния за настоящето дело въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на правоотношение между трети лица. Действително в случая е от значение и обстоятелството дали ищецът разполага с друг път за защита на претендираното от него право, но както е посочено и в решение №127/29.10.2010г., тази преценка следва да се извърши конкретно с оглед фактическите обстоятелства по делото, които при прекратен договор биха дали възможност за търсене на обезщетение за неизпълнение. Освен това, ако се приеме, че изразената в решение №127/29.10.2010г. теза намира приложение по настоящето дело, то изводът на тричленният състав на ТК на ВКС, че не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор сочи на липса на право по този договор, което ищецът би могъл да защити по съдебен ред, включително и чрез предявяване на положителен установителен иск, което пък обосновава извод за недопустимост и на отрицателния установителен иск. Още повече, че изводът на тричленния състав на І ТО е основан и на тезата, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен за защита на претендираното право, т.е. иск за защита на правата, които страната черпи от конкретното правоотношение, с оглед на което е прието и че е недопустимо да се предявява иск за съществуване на правоотношение по договор, за който се твърди, че е прекратен. В този смисъл неотносимо е и разрешението, дадено в представеното от жалбоподателя решение №560/25.07.2013г. по т.д.№1775/2013г. на тричленен състав на Първо ТО на ВКС, в което е прието, че не е нужно интересът от водене на отрицателен установителен иск да е непосредствен.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в производството по ч.гр.д.№769/2013г. по описа на Врачанския окръжен съд е разгледана хипотеза на два последователно вписани договори за аренда, а не както в настоящия случай и прекратяване на единия от тези договори. Същата хипотеза е разгледана и в производството по гр.д.№70532/2014г. по описа на Районен съд-Монтана.
Неприложимо към настоящия случай е и тълкуването, дадено в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, което касае само предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, който се свързва с притежавано от ищеца друго вещно право, което се оспорва или се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Подобна хипотеза в случая не е налице. Още повече, че жалбоподателят твърди прекратяване на сключен между него и ответника К. договор за аренда, т.е. не извежда съществуване на свое право като последица от уважаването на предявените отрицателни установителени искове.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №550, постановено на 22.06.2015г. по в.ч.гр.д.№124/2015г. по описа на Окръжен съд-Кърджали по подадената от Е. Н. Е. частна жалба вх.№83/03.07.2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: