О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 185/22.05.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2498 по описа за 2014 г.
Т. Х. С. обжалва решение № 129/ 13.01.2014 г. по гр. д. № 597/ 2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 1267/ 15.03.2013 г. по описа на Районен съд – Разлог и е признато за установено по отношение на Т. Х. С., че М. С. Г….. е собственикът на 1/ 8 ид. части от имотите, описани в решението, на основание чл. 108 ЗС тя е осъдена да предаде тяхното владение в посочения дял на съсобственост и на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 8/ 20.12.2011 г, том ІV, рег. № 3595, н. д. № 570/ 2011 г. в частта, с която Т. Х. С. е призната за титуляр на над 5/ 8 идеални части от правото на собственост върху имотите.
Ответникът по касационната жалба М. Г….. я намира за недопустима. Обосновава своето становище с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира отвода основателен. Съображенията за това са следните:
Предявеният иск е в защита на собствеността на 1/ 8 ид. части от имотите, описани в решението. Обоснован е със следните твърдения: 1) с договор във формата на нотариален акт № 122/ 11.11.2008 г. е изявена воля Я. В. С. да дари на М. С. Г. 1/ 8 ид. част от имотите; 2) дарението е привидно съглашение, прикрило действителната воля на страните за покупко-продажба и сключеният договор е породил последиците на прикрития; 3) с влязло в сила решение по искове, предявени от Т. Х. С. срещу страните по този договор, е прогласена неговата нищожност и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС е признато право на изкупуване в полза на Т. Х. С. като съсобственик на други 5/ 8 ид. части от имотите 4) след влизане в сила на решението са били осъществени условията на чл. 33, ал. 3 ЗС, решението е обезсилено по право и прикритият договор отново легитимира М. Г. като собственик на 1/ 8 ид. части от имотите; 5) ответницата оспорва тези негови права и осъществява владение, което надхвърля по обем притежаваните от нея 5/ 8 ид. части. При тези твърдения е изведен петитумът тя да бъде осъдена да предаде владението на 1/ 8 ид. части от имотите в съответствие с притежавания от ищеца дял в съсобствеността.
Цената на ревандикационния иск, определена според изискванията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК на база данъчната оценка на имотите в годината на предявяване на иска, възлиза на 683. 30 лв. = 1/ 8 х 5 466. 20 лв. В такъв размер е посочена и в исковата молба. С приключване на първото по делото открито заседание пред Районен съд – Разлог цената на иска е стабилизирана. Следователно касационната жалба има за предмет въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. Чл. 280, ал. 2 ГПК изключва нейната допустимост.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът е извършил в производството пред настоящата инстанция, изразяващи се в платения хонорар на адв. Г..
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО касационната жалба на Т. Х. С. ЕГН [ЕГН] срещу решение № 129/ 13.01.2014 г. по гр. д. № 597/ 2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Т. Х. С. да заплати на М. С. Г. [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 300. 00 лв.
Определението може да се обжалва от Т. С. с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.